Монголия реже пътя на "Силата на Сибир 2" през своя територия

Монголия не е включила изграждането на газопровода "Силата на Сибир 2" на своя територия в дългосрочната стратегия за развитие на сектора до 2028 година. Според The South China Morning Post (SCMP) това е сигнал за поредните проблеми, пред които е изправен проекта, който трябва да доставя газ от сибирските находища до Китай.

Идеята за разширението на "Силата на Сибир" е от повече от десетилетие, но Москва и Пекин така и не могат да се разберат за финансовите параметри. Това е особено критично след 2022 година, когато Западът постави Русия под санкции заради войната в Украйна.

Дължината на трасето е близо 6700 км, от които 2700 км на  територията на Русия. Почти 2600 км от тръбите ще трябва да преминат през територията на Монголия, за да стигнат до Китай. През тях трябва да минават по 50 млрд. куб. метра природен газ годишно, което вероятно ще бъде спасението за "Газпром" след загубата на европейския пазар.

Според SCMP причината газопроводът да не бъде включен в проектите на Монголия е именно финансовите неясноти около него, както и геополитически фактори, свързани с опасения за вторични санкции, налагани от Запада.

Според редица анализатори "Силата на Сибир 2" е основна тема между държавните глави на Китай и Русия в последните им срещи. Но до споразумение така и не се стига, а преди година Пекин предпочете да финансира газопровод от Туркменистан вместо тръбите от Русия.

"Поставяме дълга пауза, защото не вярваме, че Москва ще успее да получи това, което иска от Пекин, и ще очакваме по-добри времена", коментира пред китайското издание един от бившите служители в Съвета за национална сигурност на Монголия Мунханаран Байарлхагва.

Вероятно Китай не е съгласен с редица условия, сред които и желанието на "Газпром" да държи контрола върху монголската част от проекта, допълва още той.

Според анализатора Ли Лифан от Шанхайската академия за социални науки Монголия се надява да получи инвестиции от Русия и Китай, но Русия няма пари, а Китай очевидно не иска да строи. Причината е, че при условията, които иска Москва, "Газпром" ще има голямо влияние в Монголия в дългосрочен план, за сметка на Пекин.

Китай иска гарантирани цени на газа като за вътрешния руски пазар, твърди от своя страна Анна Киреева, преподавател в московският държавен Институт за международни отношения. Но това искане не е изгодно за "Газпром", защото проектът ще изисква много финансови ресурси за изграждането.

Според анализатора този проект може да бъде реализиран, но и двете страни ще трябва да се съгласят на компромиси.

Според китайски наблюдатели в крайна сметка газопроводът ще бъде реализиран, но вероятно действително най-вероятната дата за начало на строителството е през 2028 година