Газът в ЕС поевтиня с 67% през 2023 г.

Средната цена на природния газ в Европейския съюз през 2023 година достига 41 евро за мегаватчас, или с 67% по-евтино спрямо 2022 г. Цената е с 13% по-ниска и спрямо 2021 година, когато започнаха първите признаци на енергийната криза в Европа. Това показва доклад за развитието на газовите пазари в ЕС през последните години, изготвен от Европейската комисия. Справката за цената е базирана на данните на нидерланската борса TTF.

Според нея през 2021 г. средната цена на природния газ се е повишила с над 380% до 47 евро за мегаватчас. Тогава страните от ЕС се оказаха изненадани от бързото възстановяване на търсенето след пандемията от коронавируса, а доставчикът, на който обикновено разчитаха за покриване на дисбаланси - електронната платформа за спот търговия на "Газпром Експорт", затвори през август.

Допълнително "Газпром" не нагнети газовите хранилища, които оперираше в Германия, което доведе до още един натиск върху пазарите. Всеки месец руската газова компания съобщаваше, че изпълнява своите задължения съобразно заявените от клиентите количества газ. Към онзи момент в общността нямаше достатъчно съоръжения за регазификация на втечнения газ, нито сключени договори с доставчици.

През февруари 2022 г. руски военни нахлуха в Украйна и това предизвика допълнителни 162% ръст на цените на газа за ЕС. По данни на ЕК средната цена на газа тогава е достигнала 123 евро за мегаватчас.

Постепенно обаче напрежението спадна, свързано основно с няколко фактора - намаляване на потреблението до 330 млрд. куб. метра, или със 7% спрямо 2022 г. и с 20% спрямо 2021 г., както и увеличени доставки на втечнен природен газ. Намаленото потребление се свързва и със затваряне на индустриални потребители, които не издържаха на ръста на цените през последните години. Данните на ЕС обаче показват постепенно подобрение и през четвъртото тримесечие дори има ръст с 1% на годишна база.

Потреблението на газ в ЕС по тримесечия. Източник: Евростат

През 2023 г. вносът на руски природен газ в ЕС достига 43 млрд. куб. метра, спрямо 79 млрд. куб. метра през 2022 година и 150 млрд. куб. метра през 2021 г. Голяма част от природния газ, който купуват страните от ЕС, се използваше за производството на електроенергия. През годините на кризата газовите централи затвориха и техното производство беше покрито първоначално от въглищата, а в следващите месеци и от зелената енергия.

Според данните на ЕК през 2023 година възобновяемите енергийни източници в общността за първи път изпреварват дела на въглищните централи - 44% спрямо 32%, през 2023 година.

Това обуславя и намаляването на вноса на природен газ до общо 290 млрд. куб. метра, или с 13% спрямо 2022 година и с 14% спрямо 2021 година. Основен доставчик с 30% дял от вноса е Норвегия, следвана от САЩ (19%) и Русия (15%), сочат още данните на ЕК.

През миналата година вносът на тръбен газ намалява с 22% спрямо 2022 година и с 37% спрямо 2021 година до 169 млрд. куб. метра. Потреблението се покрива още от вноса на втечнен газ (121 млрд. куб. метра, или ръст от 78 на сто спрямо 2021 година) и местен добив.