Завръщат ли се газовите електроцентрали в Европа?

Британското правителство предложи изграждането на нови газови централи, които да подобрят енергийната сигурност на Острова и да бъдат избегнати прекъсванията на захранването, пише Ройтерс. В страната залагат на ядрената енергия и вятърните паркове за намаляване на въглеродните емисии и постигането на климатичните цели, но преценяват, че природният газ ще подпомогне балансирането на зелената енергия.

Трябва да бъдем реалисти при постигането на зеления преход, коментира енергийният министър Клер Коутиньо. Критиците на идеята обаче посочват, че връщането към природния газ ще отложи изпълнението на целта за въглеродна неутралност на страната към 2050 година. Природният газ емитира въглеродни емисии при горенето, макар и съществено по-малко спрямо въглищата или петрола.

Дори сега около 1/3 от електроенергията във Великобритания се произвежда от газовите централи.

Това е поредното заявление на голяма европейска икономика за връщането на интереса към газовите електроцентрали. Преди дни Италия съобщи, че планира да се откаже от въглищата след 2025 година и част от мощностите ще бъдат заменени с нови газови централи.

Подобно заявление направи и Германия - страната затвори своите ядрени централи и планира да инвестира 16 млрд. евро в нови газови мощности, които да покрият търсенето на електроенергия. Берлин също планира да балансира своите вятърни паркове, които през тази зима произведоха рекордни количества електроенергия, с газовите централи.

Преди две години с началото на енергийната криза в Европа газовите мощности масово затвориха, след като Русия нападна Украйна и в Европа осъзнаха голямата си зависимост от руския газ, която поддържат от години. Този период съвпадна и с безветрие в Северно море, което накара страните на континента отново да отворят своите въглищни мощности.

През есента на 2022 г. цената на природния газ достигна рекордни нива - до 300 евро за мегаватчас на нидерландската борса TTF.

Днес обаче цената трайно остава под 30 евро за мегаватчас, дори и през зимата. На 11 март търговията затвори при цена 24,96 евро за мегаватчас. Пазарите изглеждат далеч по-спокойни на фона на рекордните количества газ по газохранилищата и усилията, които положиха страните от ЕС да диверсифицират доставките. Сега общността не разчита толкова на Русия, а купува газ от Норвегия, втечнен газ от Катар и САЩ, както и инвестира активно в зелена енергия.

Връщането на газа като енергоизточник в Гърция направи електроенергията в региона съществено по-евтина, което допринесе и за затварянето на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Ръководството на централата съобщи, че тя е временно затворена и ще може да заработи отново, когато пазарът го позволи.

В момента цената на въглеродните емисии, които Националната електрическа компания (НЕК) доскоро плащаше на инвеститора, е почти наполовина спрямо нивата през 2022 година - малко под 50 евро за тон, но и цената на електроенергията е значително по-ниска - средната цена на базов товар на сегмента "Ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е вече 136 лева за мегаватчас, спрямо 278 лева през февруари 2023 година.

Средната цена на електроенергията на българската енергийна борса за миналата година беше 495 лева за мегаватчас. При това положение въглищните мощности у нас работеха на печалба и имаше пазар за продукцията им.