Михаил Димитров: Ответните мерки и политики на зеления преход са неефективни

Енергийните цени са една от спънките пред германската и европейската индустрия и това спира инвеститорите. Отказът и отричането на ядрената енергетика от политиките за чиста енергия в Германия е една основните причини за икономическия спад на страната. Страната е все по-притисната от спад в доверието на инвеститорите, след като не се справи с липсата на евтините енергийни доставки от Русия и все още страда от високи цени на енергията. Ответните мерки и предприетите политики по отношение на зеления преход са неефективни. Това мнение изрази в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria Михаил Димитров, финансов анализатор в "Първа финансова брокерска къща".

Той посочи, че лошите новини за Германия не са от вчера. „Те са поне от няколко години, като няма тенденция за подобрение, дори напротив. Германия беше индустриалният лидер в Европа и като такъв е много зависима от енергийните ресурси. Макар да спаднаха с много от пиковите нива през 2022 г., те все още са няколко пъти над тези в основните конкуренти САЩ и Китай“, отбеляза Димитров.

Според него проблемите в Германия са на фона на цялостното изоставане на европейската икономика от основните конкуренти САЩ и Китай.

Михаил Димитров описа представения преди по-малко от седмица доклад на Марио Драги за повишаване на конкурентоспособността на Европа като „интересен, изключително точен и отрезвяващ в своите констатации“. Той обаче е „със смесено мнение, особено по предложението за между 750 и 800 млрд. евро споделен дълг“, и съобщи, че фискално консервативни държави като Германия и Нидерландия вече са се възпротивили.

Финансовият анализатор е на едно мнение с германския министър на финансите, който казва, че не субсидиите, а прекалените регулации и „хомотът“ върху бизнеса са големият проблем.

Михаил Димитров смята, че Европа може да смекчи част от тези регулации, но това означава, че европейските институции губят част от своята сила. Въпреки това той е категоричен, че този процес е нужен и „определено трябва да се случи“. И добави, че регулациите върху финансовия сектор са задушващи и няма как да се очаква да се развива при такава административна тежест.

На въпроса защо Европа не може да произведе онези големи технологични и иновативни компании, Димитров посочи, че причината е в структурирането на икономиките. „В Щатите един от най-големите инвеститори са бъдещите пенсионери, защото средствата за тяхното пенсиониране са инвестирани на капиталовия пазар, а в Европа повечето системи са изградени на разходно покривен принцип – сегашните работещи плащат пенсиите на сегашните пенсионери, което оставя капиталовият пазар встрани. Трябва да се мисли за някакъв вид пенсионна реформа, насочена към капиталовия пазар. В доклада на Драги е записано създаването на единен капиталов пазар, който може да помогне, но не е панацея“, посочи финансовият анализатор.

Друг проблем, който финансовият анализатор отбеляза като причина за намаления интерес на инвеститорите, е данъчната система на Стария континент, която отблъсква топ талантите си, които отиват да развиват иновативните си технологии в САЩ. „Данъчното облагане е пряко зависимо от демографските проблеми, които Европа изпитва, и заплашват социалния модел на континента“, коментира Димитров и напомни, че Европа е известна със своя социален модел, но смята, че при настоящата демографска карта той не би могъл да съществува.

Той дори прогнозира, че през следващото десетилетие ще има сериозни проблеми, свързани с пенсионните системи, тъй като раждаемостта е ниска, населението застарява и голяма част от него тепърва ще излиза от пазара на труда.

Какви реформи трябва да се направят в пенсионния модел на Европа? Трябва ли Европейският съюз да е отворен към инвестиции от Китай и Азия? Ще има ли промяна в зелената политика на Европа?

Целият коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.