Екологичният парадокс с плана на САЩ за привличане на повече производство

Преди седемдесет години САЩ са водещият световен производител на флуорит, многоцветен минерал, необходим за индустрии като производството на стомана. Но последната американска мина за флуорит затвори преди близо 30 години, неспособна да се конкурира с по-евтиния добив на места като Монголия, пише New York Times.

Въпреки че в Америка има изобилие от залежи на много от стратегически важните минерали, които влизат в състава на нашите превозни средства, електрониката и сградите, тези материали се добиват предимно в чужбина, в по-бедните страни, където работната ръка е евтина (или по-лошо, съществува принудителен труд) и законите за околната среда са по-облекчени, рядко наложени или лесно заобиколени с подкупи.

Спадът на вътрешния добив означава, че американците възлагат екологичните и социалните разходи за евтините потребителски стоки на страни с по-ниски доходи. Повече от 70 процента от добития по света кобалт, понякога наричан „кървавият диамант на електромобилните батерии“, идва от Демократична република Конго, където детският труд и сексуалното насилие са широко разпространени в мините.

Около половината от никела в глобален план идва от мини в Индонезия, като за построяването на някои от тях са унищожили почти 200 000 акра тропически гори на фона на обвиненията за незаконна експлоатация на земя на местното население.

В пустинята Гоби, Монголия, има компании, които добиват флуорит, като дейността им води до замърсяване на околната среда и отравяне на подпочвените води.

Търсенето на тези минерали нараства прехода към въглеродна неутралност, като оставянето им в земята ще застраши тази цел. Проучване на ООН установи, че постигането на международните климатични цели до 2030 г. може да изисква изграждането на 80 медни мини, 70 литиеви мини и 70 никелови мини за доставяне на материали за електрически превозни средства, слънчеви панели и множество други нисковъглеродни технологии.

Етичният и стратегически начин за справяне с тази ситуация е американското правителство и еколозите да насърчат тази индустрия да се върне в САЩ и да я поддържат в съответствие с най-високите стандарти за устойчивост. Тъй като безопасните и етични мини са по-скъпи за управление, потребителите ще трябва да плащат малка премия за продукти с минерали, произхождащи от тези обекти. Много от нас вече плащат повече за стоки с отговорен произход, като шоколад и кафе – и сега трябва да изискваме същото от нашите смартфони и батерии.

Преоткриването на американската миннодобивна индустрия може да е по-привлекателно, отколкото изглежда. Отдясно, консерваторите се стремят да укрепят работните места и данъчните приходи в селските общности, генерирани от индустрията за изкопаеми горива, която вероятно ще се свие, когато енергийният преход набере скорост. Междувременно ястребите в областта на отбраната се стремят да надхитрят Китай, който се радва на почти пълен монопол върху веригите на доставки на няколко важни минерала.

Отляво, администрацията на президента Джо Байдън се стреми да изпълни своята промишлена политика, „Произведено в Америка“, включително чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA), който предлага данъчни стимули и 250 млрд. долара субсидии за местен добив на критични минерали.

Много от разпоредбите в IRA изискват производителите да доставят поне половината от важните минерали в батериите от САЩ или страни, с които Вашингтон има споразумения за свободна търговия.

Някои експерти предложиха допълнителни реформи за напредък в добива на тези минерали. Двупартийният политически център предложи да се създадат срокове за федерални екологични прегледи и финансиране на развитието на работната сила. Но преоткриването на местната индустрия е изправено пред два прости проблема.

Първият е цената.

Плащането на справедливи заплати, безопасното съхраняване на токсични отпадъци и заделянето на пари за почистване е скъпо и някои миннодобивни компании предпочитат да се опитат да генерират по-големи печалби, като работят в страни с по-евтина работна ръка и по-меки регулации. Координираните усилия на купувачите на тези минерали - компании като Apple и General Motors - биха могли да променят това. Като се ангажират да купуват материали с етичен произход, тези компании биха могли да стимулират миннодобивните фирми и инвеститорите да преследват по-високи печалби, като продават материалите на по-висока цена по същия начин, по който фермерите процедират с органичната храна. Федералните и щатските власти също могат да се ангажират да купуват само превозни средства с материали, добити от мини, сертифицирани от групи като Инициативата за осигуряване на отговорен добив.

По-упоритата пречка, която стои на пътя за пренасянето на повече добив в Америка, са екологичните групи - факторът, който блокира предложените разработки на нови мини.

Този конфликт - обикновено воден чрез съдебни дела и други административни маневри - произтича от вековната история на миннодобивните компании, отравящи селските (и особено племенните) общности и пейзажи. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ изчислява, че 40 процента от реките в страната и 50 процента от езерата са били замърсени отчасти от миннодобивна дейност. Дори и днес някои компании действат неетично и се отклоняват, например като обявяват фалит, за да избегнат законовите изисквания за отстраняване на щетите върху околната среда след затваряне на дадена мина.

Но миннодобивната индустрия може да остави след себе си това срамно наследство. Последните постижения направиха възможно извличането на минерали с много по-малък отпечатък върху околната среда, като преработка на стари отпадъчни материали в изоставени мини. И някои компании показаха готовност да защитят местните общности. Една мина в Монтана има обвързващо споразумение с жителите на региона за финансиране на независими експерти за наблюдение на местното качество на водата, което далеч надхвърля федералните и щатските изисквания. Въпреки че добивът никога няма да бъде с нулево въздействие, той има потенциал да бъде справедлив и отговорен.

Постигането на безопасен и етичен добив ще изисква сътрудничество от екологични групи. Вместо да се противопоставят рефлексивно на проектите, активистите трябва да изискват новите американски мини да се изработват според най-високите стандарти за устойчивост. Те също така трябва да настояват Конгреса да реформира неадекватните закони, като например изискването миннодобивните компании да подпишат споразумения за споделяне на ползите с местните общности, преди да започнат нови проекти.

Лесно е да избегнем отговорността за косвените и далечни във времето въздействия на това, което купуваме и консумираме сега, и е благородно да защитаваме местата, които наричаме дом. Но затварянето на очите за последствията от нашето безразличие идва със съответната голяма цена. Време е да погледнем директно на тези щети и да се запитаме: Какво можем да направим, за да превърнем минното дело — и глобалния енергиен преход — в справедлива търговия за хората и планетата?