Проблемът на Европа с батериите показва нуждата от ангажимент на правителствата

"Хладният" климат, който внезапно обхвана европейската индустрия за батерии, представя основния недостатък на зелената индустриална политика на ЕС. Въпреки че лидерите имат яснота относно централното значение на местната икономическа сила за тяхната геостратегическа независимост, те все още не изглеждат склонни да използват средствата за постигане на заявените от тях цели, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

В плетеницата от политики, съставляващи индустриалната стратегия на ЕС, батериите всъщност се открояват като относителен успех, посочва той и допълва, че Европейската комисия ги включва сред „важните проекти от общ европейски интерес“, което улеснява стартирането на производство с публични субсидии. Редица фабрики, както местни, така и филиали на китайски и корейски производители на батерии, бяха отворени из целия регион. Доскоро се прогнозираше, че капацитетът ще расте стабилно.

Новината, че европейските проекти за батерии биват отменяни или сериозно орязвани, е важен знак, че нещата се объркват, особено като се има предвид, че разочарованията не изглежда да се дължат на добре известните, но бавно коригиращи се недостатъци на Европа по отношение на технологиите, суровините и разходите за енергия. Въпросът е по-скоро, че забавянето на продажбите на електрически превозни средства подкопа очакванията за търсенето на батерии.

Това отразява по-широк проблем: частен сектор, който изпитва дълбока липса на вяра, че политическите лидери могат да преминат от думи към действия.

Европейските лидери се ангажираха постепенно да премахнат новите двигатели с вътрешно горене през следващото десетилетие, като същевременно обещаха да не позволят китайският внос да унищожи местните производители на автомобили, припомня Сандбу. "Ако и двата ангажимента бяха надеждни, производителите на автомобили в ЕС щяха да инвестират с всички сили, за да отговорят на очакваното търсене в ЕС на около 10 милиона електромобила годишно", категоричен е той. Това, че го правят – с последици  за батериите и други части от веригата за доставки – доказва, те че не вярват, че политическите цели ще бъдат постигнати.

Нито едно от многото неща, които Европа прави както трябва, не е достатъчно, за да обърне това, смята още анализаторът. Определянето на цели (дори правно обвързващи), регулирането на замърсяващите дейности и субсидирането на производството са необходими, но очевидно не създават увереност, че пазарът за зелени технологии ще бъде устойчив. Нито пък това важи в голяма степен за протекционистките мита сами по себе си.

Тази липса на вяра пречи на всичко - от възобновяемото производство (ще има ли мрежи  за разтоварване на пиковата мощност?) до електролизаторите (ще има ли достатъчно купувачи на зелен водород?), коментира Мартин Сандбу. Според него политиките трябва да накарат частния сектор да се довери, че ще има търсене в голям мащаб. Това е, което Китай отдавна умее да гарантира и е истинската причина за огромния ефект на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ върху изграждането на фабрики.

ЕС трябва да направи същото по свой начин, препоръчва анализаторът и допълва: "Тук не става въпрос главно за включване в надпреварата за субсидии. Изискват се фискална политика, данъчна конструкция и кредитна стратегия, за да се създадат стабилни нови или нововъзникващи пазари".

Що се отнася до фискалната политика, поне не трябва да се вреди. Връщането към подкопаваща търсенето бюджетна консолидация от последното десетилетие със сигурност ще подкопае частните инвестиционни планове. Защо да се разширявате, ако никой няма да купи вашата допълнителна продукция? Следователно срещу всякакви бюджетни съкращения, предизвикани от новите фискални правила, трябва да стои повече финансиране на ниво ЕС, за да се поддържа дългосрочно търсене на зелени технологии: схеми за лизинг на електромобили, зелена инфраструктура, изграждане на мрежа, съхранение на електроенергия от домакинствата и т.н.

След това данъците трябва да облагодетелствате новите пазари и да има ангажимент за поддържането им. Изключителното навлизане на електромобилите в Норвегия беше постигнато чрез освобождаването им от тежките данъци върху конвенционалните автомобили плюс привилегии за пътно движение (достъп до автобусни ленти и евтино паркиране), припомвя Сандбу. ЕС може да последва примера в области като данъчното третиране на корпоративните автомобили.

"Проектите за възобновяема енергия се отменят, тъй като някога атрактивните финансови планове изглеждат нежизнеспособни при днешните лихвени проценти",пише в заключение коментаторът. Но централните банкери имат инструментите да попречат на борбата с инфлацията да осуети зеления преход. Европейската централна банка може хирургически да разхлаби финансовите условия за зелени инвестиции, като адаптира своите „целеви дългосрочни операции за обратно изкупуване“ (TLTRO). Те предлагаха на банките заеми под основната лихва на ЕЦБ, за да разширят кредитирането на икономиката. Зелените TLTRO може да възнаградят банките за кредитната им експанзия към проекти в рамките на зелената таксономия на ЕС.

Това би изпълнило, а не нарушило, мандата на ЕЦБ, който изисква от нея да подкрепя общите икономически политики на ЕС, стига да защитава ценовата стабилност - тя ще направи това, като запази основната си лихва на подходящото ниво. Няма причина зелените инвестиции да станат жертва на икономическия цикъл.

Всъщност няма причина Европа да не стане свидетел на бум на зелените инвестиции. Но частният сектор трябва да знае, че правителствата също са сериозни, добавя Сандбу.