Задушаването на китайския бум при зелената енергия би било катастрофа за света

Откакто администрацията на американския президент Джо Байдън прие Закона за намаляване на инфлацията (IRA) през 2022 г., има опасения за надпревара при зелените индустриални субсидии. Разговорите за китайския „свръхкапацитет“ затвърдиха този наратив. Конкурентните субсидии могат да доведат до загуба на реални ресурси и пари на данъкоплатците. Митата върху соларните панели и електрическите превозни средства рискуват да прераснат в по-широка търговска война.

Но какво ще стане, ако през следващите 12 месеца тримата главни съперници – САЩ, Китай и Европейският съюз – бият отбой? Въпреки че се поддържа от мощни технологични иновации и намаляващи разходи, бумът на зелената енергия може да се окаже по-малко устойчив, отколкото много от нас се надяват, пише професорът по история в Колумбийския университет и гост-редакторът на Financial Times Адaм Тууз.

ЕС трябва да поднови ангажиментите на фонда си Next Generation EU отвъд 2026 г., за да предотврати изчерпването на подкрепата за Зелената сделка. След изборите за Европейски парламент през 2019 г. посоката на политиката беше категорично зелена. След европейските избори през май, на фона на политическото изместване вдясно, това вече не е така. Френските парламентарни избори вероятно ще засилят обрата срещу ускорената зелена политика. Партията "Национален сбор" (RN) на Марин льо Пен не е толкова скептично настроена към климатичните промени колкото Доналд Тръмп, но едно от най-твърдите обещания на RN е да намали цената на дизела за избирателите, които карат микробуси.

Ако Тръмп бъде избран в САЩ, той обещава да премахне субсидиите за енергиен преход на Джо Байдън. Екипът на Байдън предвиди това и направи субсидиите толкова приятелски настроени към индустрията, че вече се събира бизнес лоби в тяхна защита. Но границата между истинската енергийна трансформация и зеленото лустросване е тънка. Чрез промяна на административните разпоредби IRA може да се превърне в двигател на субсидии за любими проекти на петролното лоби, например мръсния водород.

Ако Байдън бъде преизбран, САЩ ще останат на зеления курс. Но, освен ако не изключим някакво чудо, има малка или никаква надежда за мнозинство в Конгреса по отношение на ново законодателство в областта на климата. IRA е най-доброто, на което можем да се надяваме.

Но значението на това, което се случва в Европа и САЩ, бледнее пред решенията, които Пекин трябва да вземе през следващите 12 месеца. Китай отделя повече парникови газове, отколкото Европа и САЩ взети заедно, а неговите инвестиции в зелена енергия през 2024 г. са по-големи от тези на Европа или САЩ. Китайските инвестиции във фотоволтаични технологии, батерии, нови енергийни превозни средства и пренасяне на свръхвисоко електрическо напрежение на дълги разстояния са първото решение, което постига мащаба, при който наистина започва да трансформира икономическия пейзаж. През 2023 г., според изчисленията на аналитичния център CREA, инвестициите в зелена енергия са били най-големият двигател на икономическия растеж на Китай.

Между сега и пролетта на 2025 г. Китай трябва да формулира новите си ангажименти за декарбонизация съгласно Парижкото споразумение за климата. Въпросът е дали плановиците в Пекин имат смелостта и убедеността да подкрепят изумителния темп, с което китайският бизнес движи енергийния преход, или ще се придържат към по-предпазлива линия.

Както Лаури Миливирта, един от водещите западни енергийни експерти за Китай, отбеляза, има тревожна разлика между темпа на промяна, действително постигнато през последните няколко години, и изглежда предпочитана бъдещата визия от висшите енергийни бюрократи в Пекин. Докато соларната и вятърната индустрия на Китай инсталира почти 300 GW нови мощности през 2023 г., китайската Национална енергийна агенция (NEA) предвижда бъдещо изграждане на само около 100 GW годишно.

За да обясни предпазливостта си, NEA посочва необходимостта от по-голяма координация при инвестициите в зелена енергия и по-гладко работещи системи за ценообразуване, за да се направи системата за възобновяема енергия надеждна. Това са проблеми, познати на Запад. Но ако те задушат променящия света бум на зелената енергия в Китай, това би било катастрофа с исторически мащаби.

Изключителният темп на китайските инвестиции в зелена енергия през последните години може да предизвика отбранителни реакции на Запад. Но то е най-голямата надежда да постигнем стабилизиране на климата навреме, за да предотвратим планетарно бедствие. Изправени пред неотложността на тази задача, да мислим от гледна точка на баланса на равновесието е равносилно на мека форма на климатичен скептицизъм. Това ще направи предизвикателството за постигане на въглероден неутралитет преди 2060 г. още по-плашещо. И по този начин ще подкопае доверието в ангажимент, който е фундаментален за изграждането на широка коалиция относно декарбонизацията.

През 2008-09 г. стимулирането на тежката индустрия в Китай изнесе голяма част от световния растеж и издигна глобалните емисии на CO₂ до нови висоти. От решенията през следващите 12 месеца зависи дали страната ще поддържа импулса на глобалния зелен растеж през идните години, завършва Тууз.