Климатична организация отправи предупреждение към инвеститорите в енергийния преход

Организация с нестопанска цел, подкрепяна от милиардера Крис Хон, който управлява фонда TCI Fund Management, предупреждава, че инвеститорите в енергийния преход трябва да се насочат към секторите, които отделят най-високи нива на емисии, ако искат ефективно да осъществят климатичните цели, пише Bloomberg.

Време е инвеститорите да се справят с „мътната част“ от финансирането на климата, казва Мериам Оми, главен изпълнителен директор на Climate Arc. Групата получи началния си капитал през 2022 г. от Фондацията за детски инвестиционен фонд, основана и председателствана от Хон.

Инвестиционните мениджъри трябва да се „научат как да стимулират правилното поведение, а не само да се фокусират върху това дали нещо е изравнено с целите за въглероден неутралитет“, казва Оми, която в миналото е отговаряла за инвестиционната стратегия в Legal & General Investment Management.

В световен мащаб понастоящем са отчетени над 50 трлн. долара инвестиции, ангажирани с целите за зануляване на въглеродните емисии до 2050 г. И все пак тези ангажименти съвпадат с последните данни за нарастващите емисии на парникови газове, което прави все по-малко вероятно глобалното затопляне да бъде ограничено до важния праг от 1,5 градуса по Целзий.

Climate Arc предоставя насоки, данни и финансиране за насърчаване на екологични инвестиции. Финансовите поддръжници, които се присъединяват след създаването му, включват AKO Foundation, група, създадена от бившия мениджър на хедж фондове и настоящ главен изпълнителен директор на норвежкия държавен инвестиционен фонд Николай Танген, както и от Generation Foundation, която беше създадена заедно с Generation Investment Management на Ал Гор. Sequoia Climate Foundation също е предоставила финансиране.

Инвеститорите в климата „говорят за ангажименти и цели от дълго време“, казва Оми в интервю за Bloomberg. „Но сега трябва да говорим за прехода. Не става въпрос за 2030-та или 2050-та година,  а за това какви действия трябва да предприемем днес“, добавя тя.

Оми е категорична, че съществува риск целите за климата да бъдат пропуснати.

Коментарите отбелязват отклонение от политиките за премахване на активи, които са в центъра на вниманието на повечето климатични активисти. Те съвпадат и с нарастващите усилия на много активисти да притискат банките и инвеститорите да прекъснат финансирането на най-силно замърсяващите сектори.

В същото време преходът остава оспорвана и зле дефинирана концепция. Дори когато банките се фокусират върху финансирането на прехода, а мениджърите на активи стартират зелени фондове, регулаторите все още не са очертали какво точно обхваща терминът. Някои представители на индустрията казват, че това включва финансиране на въглищни централи, макар и с оглед евентуалното им затваряне. Други казват, че преходът трябва да включва и насочване на наличните средства към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Липсата на официално определение оставя вакуум, който други трябва да запълнят. По-късно тази седмица Climate Arc възнамерява да пусне своята така наречена платформа TransitionArc по време на събитието London Climate Action Week, с амбицията да „пренасочи бързо и мащабно финансиране на прехода“.

Платформата е изградена на базата на данни от InfluenceMap, World Benchmarking Alliance и Transition Pathway Initiative, наред с други източници, и обещава да идентифицира пропуските между разкриването на климата и свързаните с това действия. Започвайки с приблизително 500 компании в седем сектора, включително петрол и газ, автомобили, авиокомпании и производство на стомана, TransitionArc ще оцени напредъка на компаниите към въглеродна неутралност.

Компаниите ще бъдат класифицирани по скала от A до E, като резултатът A отразява съответствието с климатичната цел за ограничаване на температурите до 1,5 градуса по Целзий, а E е показател за значително несъответствие спрямо този ангажимент.

Платформата също така ще предложи действия, които компаниите могат да предприемат, за да подобрят резултатите си, включително определяне на по-амбициозни междинни цели за намаляване на емисиите, увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност за нисковъглеродни технологии и гарантиране, че ангажиментите с политиците са в подкрепа, а не в противоречие с целите от Парижкото споразумение за климата от 2015 г.