Една трета от студентите в бакалавърски програми отпадат до четвърти курс

Публикуваният за обществено обсъждане проект за Национална карта на висшето образование в Република България ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за подбор на индикаторите в документа, за да отчете още по-добре спецификите на висшето образование по региони и висши училища.

Това беше подчертано на публичното обсъждане на проекта за Карта на висшето образование, организирано от Министерството на образованието и науката днес.

Числата в Картата са обективни и са взети от съответните регистри и бази данни в държавата. Те показват къде има концентрация на предлагано висше образование, както е в Югозападния район за планиране, и къде има недостиг, какъвто е примерът със Северозападния район, посочват от Министерството на образованието.

От данните се вижда също, че въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома. В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“. 

Една от възможните причини за отпадане на студенти е трудното следване, друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление.

Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс, 7-8% - между втори и трети курс, 1-2% - между трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират.

Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование като например в „Медицина“ и  „Фармация“. Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74% и 78%.

Преди шест години за последен път кабинетът удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе до размествания в Картата на висшето образование през следващите няколко години.

От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26%. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“. В същото време други като „Математика“ и „Информатика и компютърни науки“ бяха увеличени с 5-8%.

Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.

„Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки“, смята министър Денков. Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система.

Според проф. Николай Денков трябва да се подобри значително качеството във всички висши училища чрез засилване на научната и научно-приложната дейност на преподавателите и студентите, включването им в международните университетски и научни мрежи и осъвременяването на учебното съдържание и формите на преподаване.