Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Коронавирусът - повече предизвикателства или възможности? Мнението на предприемачите

Стратегията и гъвкавостта в условията на криза са много важни, според Кристина Ескенази, Димитър Димитров и Боряна Узунова

Коронавирусът - повече предизвикателства или възможности? Мнението на предприемачите

Снимка: Pixabay

Извънредната ситуация и здравната криза, свързана с коронавируса, ни изправиха пред сериозни предизвикателства, но ни дадохха и големи възможности, свързани с технологиите. Около това мнение се обединиха участниците в първия панел на дискусията „Предприемачи на бъдещето“, организирана от Investor Media Group.

Нашето ежедневие е доста по-натоварено, защото нямаме извинения от типа "пътувам до офиса" и "имам обедна почивка". Тази ситуация ще премине и ще се насочим към хибридна форма на работа, коментира Кристина Ескенази, сериен предприемач, председател на Управителен съвет на Българския клъстер по здравеопазване и живот.

Още по темата

И тя, и Димитър Димитров, управляващ директор на Micar21, и Боряна Узунова, управляващ директор и съосновател, Kool and Konscious,коментираха проблемите с доставките и необходимостта от повече гъвкавост в условията на криза.
Като съучредител на два клъстера трудности имаше много, особено с доставките от страни като Китай. Имаше доста неуредици, но благодарение на това, че сме гъвкави, тези проблеми не се задълбочиха. Това трябва да има своето разрешение в бъдеще време и при подобни ситуации да има бързи и лесни начини, да няма допълнителна тежест върху компаниите, посочи Ескенази.

Ситуацията ни позволи да сме по-гъвкави, да създаваме повече партньорства, да работим върху различни възможности, коментираха Ескенази и Димитров. Колаборациите извеждат и компаниите пред конкуренцията им, защото развиват мултидисциплинарен подход, коментира Кристина Ескенази.

Боряна Узунова посочи, че в компанията й са намерили нова структура на комуникация. Разделихме по-големите цели на по-краткосрочни, защото сме разделени. На персонално ниво това е доста по-ефективно, вдигна се продуктивността, посочи тя.

Модната индустрия беше сериозно ударена от гледна точка на логистика и продажби. Много от фабриките получиха мейли от големи производители да не очакват поръчки и плащания до есента, което е болезнено. Много брандове бяха принудени да затворят, организирахме се като компания, която да ги подпомогне по най-добрия начин, каза още тя.

Боряна Узунова коментира, че се наблюдава промяна при клиентите. Доста хора осъзнаха, че могат да живеят с по-малко и търсят дрехи, които нанасят по-малък отпечатък върху света. Компанията е въвела динамично изчисляване на природния отпечатък на всяка една дреха, която се предлага при тях. Хората приеха това предложение добре и им хареса, каза тя. Въведено е и ново ниво на прозрачност на стойностната верига, като се правят уникални кодове за всяка дреха, така че да се види къде е направена, от кого, как е пътувала. Това разкрива невидимите хора в тази индустрия, коментира Узунова.

Тя разказа за първата и компания, която е създала още в първи курс в университета заедно с неин професор. Тя е за хардуер, помагащ на брандовете да произвеждат на поискване, за да се намали отпечатъкът върху планетата с емисии, химикали и вода. Доста брандове в Китай я използват, но още технологията не е толкова комерсиална, колкото ни се иска, посочи тя.

Димитър Димитров изтъкна, че за всеки предприемач най-важна е стратегията и целите, които си поставя, за да ги изпълни. Има различни пътища за изпълнението им, но най-важните минават през партньорствата и колаборацията, посочи той.

Още по темата

Светът се поля със студена вода, видяхме кои са важните неща. Науките за живота като област са иновативни и много важни в бъдещ период. Ще се появяват други щамове и резистентности, така че това е генерален тест, коментира Димитров.

На ръба на науката са позволени доста неща, изтъкна той. Той самият е тръгнал от ИТ сектора, но в търсене на нови предизвикателства и иновации е преминал в сферата науки за живота, където има огромна ниша за ефективни иновации. Компанията му е решила да произвежда уникални, нови лекарствени молекули заради голямата степен на въздействие.

Той каза, че компанията му продължаве тестовете на молекулата за лечение на коронавируса. Едно лекарство е валидирано, има добри данни, друго е във Франция в лаборатория. До месец се надяваме да излезем с добри данни по всички показатели. Това ни позволи да си отворим вратите към най-големите университети в света, те ни потърсиха, каза той. Димитров изтъкна, че компанията е една от малкото в света, която сама финансира изследванията си, за разлика от конкурентите и, в много от които инвестират държави, например Германия и САЩ.
Той разказа и за други проекти, върху които работят - например за рака на гърдата. Целта е да се създаде решение, което да установява генетичната мутация, свързана с рака, при конкретната жена и да се назначи точното лечение. Компанията има и проекти, свързани с редките болести.

Що се отнася до индустриите с бъдеще, Ескенази коментира, че има голям потенциал за решенията за киберсигурност, изкуствен интелект, науките за живота и биотехнологиите, зелените технологии, корпоративната социална отговорност и други. Повиши се разбирането на хората и интереса към науката, която повишава качеството на живот на хората, посочи тя.

За финансирането Кристина Ескенази изтъкна, че има проблем с екпертизата, а и инвеститорите искат да имат пряко наблюдение над компаниите, в които влагат. Процедурите са бавни и тромави, трудно се стимулират такъв тип инвестиции, посочи тя.

Димитър Димитров посочи в рамките на дискусията, че компанията финансира сама проектите си със собствени инвестиции, за да може да преговаря с фармацевтични компании за патентите. В България според него проблемът е, че има неразбиране на инвестициите в сферата науки за живота. Повечето инвеститори разбират ИТ сектора, а науките за живота са коренно различна сфера и изисква друг подход.

Боряна Узунова посочи, че административната структура на компаниите в България е непривлекателна за външни инвеститори. Има пари, фокусирани върху импакт и иновации по света, търсят и грантове, и венчър капитал.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от България
Кадър на деня за 5 август