Как Уорън Бъфет Арабски успява да натрупа богатството си

Когато саудитският крал арестува десетки принцове и бизнесмени на 4 ноември в чистка срещу корупцията, нито едно от имената не привлече така вниманието на света, както принц Алуалийд бин Талал. Кралската особа, която е на 61-то място в света по богатство, умее да улавя вниманието. От десетилетия насам той е знаменитост на Wall Street, известен с големите си дялове в компании като Citigroup, Apple, Twitter и Lyft и с популярния си сред таблоидите разточителен начин на живот. Собственик на 85-метрова яхта, купена от Доналд Тръмп, Алуалийд обикаля света със собствен Boeing 747 и има личен зоопарк, разказва Bloomberg.

Отличаващата се фигура сред небостъргачите в Рияд е Kingdom Centre – 300-метровата стъклена централа на Алуалийд, построена през 2012 г. Кулата е само на 9 км от мястото, където ще бъдат затворени Алуалийд и останалите. Другите арестувани, например бившият ръководител на мощната Национална гвардия на страната, са по-директна политическа заплаха за инициатора на чистката – престолонаследника принц Мохамед бин Салман. Глобалното влияние на Алуалийд обаче е осезаемо. Той е обвинен в пране на пари, подкупи и изнудване, заяви високопоставен саудитски представител.

Алуалийд до голяма степен натрупва 17-милиардното си богатство сам. Според неговите твърдения инвестиционната му група Kingdom Holding, с пазарна капитализация от 8 млрд. долара, е създадена през 1979 г. с подарък за 30 хил. долара от баща му и а обезпечен с ипотека заем. Първоначално той се занимава с типичните за принцовете предприемачески начинания: търговия със земя и посредничесто за чуждестранни компании, търсещи начини да работят в кралството.

Около 1990 г. обаче Алуалийд започва да купува акции на Citigroup, чийто баланс е бил ударен от лоши ипотечни заеми. През февруари главният изпълнителен директор иска вливане на капитал и Алуалийд влага още половин милиард долара в банката, като така общата сума достига 800 млн. долара.

През следващите две десетилетия принцът придобива дялове в десетки високопрофилни компании, включително Saks, News Corp. и Netscape. Той развива вкус към хотели, придобивайки най-престижни имоти в света – от Plaza в Ню Йорк до хотела George V в Париж. През 2007 г. се обединява с частната инвестиционна компания на Бил Гейтс, за да купи веригата хотели Four Seasons за 3,4 млрд. долара.

До края на века Алуалийд често бива описван от пресата като Уорън Бъфет Арабски. Делът му в Citigroup е нараснал с над 190% през 10-те години до 2001 г., но много от инвестициите се провалят. Той инвестира 345 млн. долара в Euro Disney през 1994 г. и в dot-com компании в разгара на балона през 2000 г. През 2005 г. продава дела си в Apple, заявявайки пред Bloomberg, че „ползите от iPod и всички добри ходове, направени от Стив Джобс, вече са отразени в цената“.

Алуалийд увеличава дела си в Citigroup през ноември 2008 г., макар че акциите се сриват през финансовата криза. Към декември 2016 г. той притежава около 4,7% от Twitter. Освен това е бил важен съюзник на Рупърт Мърдок като голям акционер в 21st Century Fox, но данни на Bloomberg сочат, че наскоро е продал дела си.

Алуалийд не изоставя инвестициите и на местния пазар. Към 30 юни той оценява инвестициите си в Близкия изток, включително в акции, медийната компания Rotana Group и саудитска земя, на почти 6,5 млрд. долара.

Взискателен към имиджа си – включително позицията си в класацията на милиардерите – репутацията на Алуалийд е по-скоро противоречива извън кралството, казва Маркус Шеневикс, анализатор за Близкия изток в TS Lombard в Лондн. „Международните инвеститори смятат, че е човек, който често говори в големи мащаби и понякога се представя така, но не винаги“, казва той. Въпреки това Алуалийд се е превърнал в неофициалния посланик на Саудитска Арабия и покупателната ѝ мощ. Той мисли модерно и е отворен към света, макар понякога да се самоизтъква, и то в страна, известна с потайността и консерватизма си. Алуалийд подкрепяше даването на право на жените да шофират и работят. Той нае първата жена пилот в страната за собствените си самолети и по-голямата част от служителите му са жени.

Именно подобни позиции правят ареста му още по-необичаен, казва Джейн Кининмънт, анализатор в Chatham House. 32-годишният принц Мохамед, наследник на трона, направи либерализирането на строгите религиозни структури крайъгълен камък в програмата си. Публично Алуалийд хвали принца. Но все пак може да има липса на доверие към някой, който говори така открито. Освен това бащата на Алуалийд, известен като „червеният принц“, е изпратен в изгнание през 60-те заради критиките си към кралското семейство.

Решението да арестува най-изтъкнатия глобален инвеститор на страната, партньор на Гейтс и приятел на Мърдок, изглежда рисково в момент, в който престолонаследникът се опита да привлече чужд капитал. Кралството се опитва да продаде дял в държавната си петролна компания при може би най-голямото в историята първично публично предлагане.

Най-големият въпрос без отговор в момента е дали Алуалийд е жертва на прибързан опит на принц Мохамед да консолидира властта или просто е поредното корумпирано кралско лице, което се изправя пред справедливост. Гуверньорът на саудитската централна банка заяви на 7 ноември, че са замразили банковите сметки на лицата в чистката, но не и на компаниите им. Ако това се промени, ще е показателно, че престолонаследникът се е опитал да свали свой конкурент, казва Кининмънт. „Правителството се опитва да изпрати послание, че тези арести са свързани с разчистване, за да се създаде по-добра среда за инвестиции“, каза тя. „Ако замразят дяловете на Алуалийд във водещи международни компании, това наистина ще размъти водите“.