IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

БНБ: Войната в Украйна засилва несигурността в перспективите пред икономиката

Годишната инфлация през тази година ще се ускорява до 9,6%, но ще се движи в широк интервал – от 6,4% до 15,2%, пише в изданието „Макроикономическа прогноза“

20:10 | 08.04.22 г.
<p>
	<em>Снимка: Qilai Shen/ Bloomberg</em></p>

Снимка: Qilai Shen/ Bloomberg

Започналата на 24 февруари война в Украйна води до драстично засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява значително тяхното прогнозиране. Международната ситуация е водещ фактор при опитите за дефиниране на различни макроикономически сценарии, коментират експертите на централната банка в най-новото тримесечно издание на БНБ „Макроикономическа прогноза“. В него се  представят годишни прогнози за страната ни за тази и следващите две години.

Базисният сценарий на прогнозата предвижда растежът на БВП на България в реално изражение през тази година да се забави до 2,1%. За това ще допринася най-вече прогнозираното намаление на растежа на частното потребление и увеличаването на отрицателния принос на нетния износ. През 2023 г. прогнозата е растежът на БВП да се ускори до 3,9%, след което да се забави до 3,7% през 2024 г.

За динамиката на реалния БВП през 2023 г. и 2024 г. най-съществено влияние ще оказва усвояването на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Същевременно допусканията за нарастване на външното търсене през 2023 г. и 2024 г. и частичното подобрение на нагласите след очакваното им значително влошаване през 2022 г. са предпоставка за ускоряване на растежа на износа на стоки и услуги, както и за засилване на вътрешното търсене от страна на частния сектор.

Забавена икономическа активност

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 29 март, като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 15 март. Предвид несигурността около бъдещото развитие на военния конфликт прогнозните стойности трябва да се разглеждат като изцяло зависими от реалното външно търсене на български стоки и услуги и от динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари.

Основно допускане при изготвянето на прогнозата е, че войната ще остане локален конфликт, при който няма да се наблюдава допълнителна ескалация или разрастване на военните действия, включително и към други държави.

От БНБ посочват, че в нея не е заложено ограничаване или спиране на доставките на природен газ, суров петрол и ядрено гориво от Русия за България, което би засегнало значително производствената страна на икономиката.

Заложените в прогнозата параметри за динамиката на външното търсене на български стоки и услуги вземат предвид базисния сценарий на макроикономическата прогноза на Европейската централна банка от март 2022 г., но са значително по-консервативни, тъй като включват допускане за преустановяване на износа към Русия, Украйна и Беларус, както и по-слабо търсене от страна на държавите от еврозоната.

В БНБ предполагат, че през тази година спадът на външното търсене на български стоки и услуги ще е с -0,4%, но след това се очаква плавно нарастване през следващите две години, като нивото остава трайно по-ниско от заложеното в прогнозата на централната банка от декември 2021 г.

Влияние на енергоносителите

Допусканията за развитието на цените на основни суровини са съставени в периода след започването на войната и включват данни за сключени фючърсни договори на международните пазари към 15 март 2022 г., които се характеризират с висока колебливост и значително покачване на ценовите нива.

При цените на електроенергията и природния газ в евро пазарните очаквания са те да продължат да се покачват значително на годишна база до края на първото тримесечие на 2023 г., а при цената на петрола – до края на тази година. За останалата част от прогнозния хоризонт се предполага, че цените на енергийните суровини в евро ще се понижават на годишна база, но остават над нивата си от 2021 г.

В централната банка посочват, че трябва да се има предвид, че динамиката на спад на цените в евро на природния газ, петрола и електричеството през 2023 г. и 2024 г., получена на базата на сключените от пазарните участници фючърсни договори, е възможно да не отчита обявените цели на Европейската комисия за съвместно диверсифициране на енергийните доставки за страните от Европейския съюз. Този фактор е предпоставка за очаквани по-високи равнища на цените на енергийните продукти в средно- и дългосрочен хоризонт.

Допусканията за цените на неенергийните продукти и най-вече на храните са те да се повишат по-съществено на годишна база в евро през тази година и да продължат да се повишават до края на прогнозния период, но със значително по-слаби годишни темпове.

Таван за инфлацията

Засилената колебливост на цените на основни суровини на международните пазари заради войната в Украйна, прехода към въглеродна неутралност в държавите от ЕС и заявените им намерения да намалят зависимостта си от внос на енергоизточници от Русия, водят до висока степен на несигурност пред прогнозата за инфлация.

Според базисния сценарий годишната инфлация ще се ускорява през тази година до 9,6% (спрямо 6,6% в края на 2021 г.), като ще се движи в сравнително широк интервал – от 6,4% до 15,2%.

Според прогнозата на БНБ, групата на храните се очаква да има най-висок положителен принос за инфлацията в края на 2022 г., следвана от базисните компоненти и енергийните продукти. Това ще се определя от проявлението на преки и косвени ефекти от по-високите международни цени на основни селскостопански продукти и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия), които ще продължат да оказват влияние за повишаване на разходите за производство на фирмите.

Други фактори с проинфлационно влияние се очаква да бъдат прогнозираното увеличение на разходите за труд на единица продукция, както и допусканията за растежа на потребителските цени на промишлените стоки в основните търговски партньори на България.

Прогнозата е темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да се забави до 3,9% в края на 2023 г., като движението е в интервала от -0,2% до 10,3% и 3,1% в края на 2024 г. (интервал от 1,8% до 11,7%), като забавянето може да е в резултат на понижаване на цените на енергийните суровини на международните пазари.

Потенциални рискове пред икономиката

Предвид заложените в базисния сценарий технически допускания съществуват рискове за реализиране на по-нисък растеж на реалния БВП на България през целия прогнозен хоризонт, предупреждава централната банка.

Тези рискове са свързани главно с възможността за евентуална ескалация на военния конфликт в Украйна и възникване на допълнителни нарушения в доставките на суровини и материали от участващите в конфликта страни. Друг съществен риск пред прогнозата за реалния БВП произтича от възможното по-бавно усвояване на средства по европейски програми и изпълнение на инвестиционните проекти от Плана за възстановяване и устойчивост.

По отношение на прогнозата за инфлация, съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт и те са свързани с динамиката на цените на суровините на международните пазари. Други рискове произтичат от възможни промени в регулираните цени на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия за битови потребители с оглед на същественото поскъпване на енергоизточниците, което все още не е отразено в тези цени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:13 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още