Кристофор Павлов: България навлиза в стагфлация

Изводите на банкера са от последната актуализирана прогноза на кредитната институция. В нея се посочва, че изолацията на Русия ще бъде продължителна и ще засегне всички сектори на икономическия и обществен живот в Европа на нива над тези от Студената война.  Дори предположи, че това ще се разпростре върху културните взаимоотношения и спорта.

„Забавянето на икономическата активност в резултат на войната ще се случи през различни канали, най-вече цените на енергията и инфлацията, посочи Павлов. – Преди войната очаквахме цена на суров петрол средно от 86 долара на барел средно за 2022 г., сега очакваме цена от 110 долара – ръст от 45%, при природния газ увеличението е 74% и цена от 1216  долара за 1000 куб. метра."

От "Уникредит Булбанк" намаляват прогнозата си за растежа на реалния БВП на България за тази година до 1,4% от 3,6% за 2022 година и до 3,5% през следващата година при предишни очаквания от 4,3%.

Очакванията за ръст на износа са около 1 – 1,8% за цялата година в сравнение с 8% – 9% преди началото на войната, като кумулативният ефект от директни и индиректни загуби може да е забавяне на икономическия растеж с около 2% за страна като България.

Повишава се прогнозата за средногодишната инфлация за тази година до 13% от 6% преди конфликта. Прогнозите са ефектите да започнат да отшумяват в началото на следващата година, когато ръстът на реалния БВП може да се забърза, а инфлацията да се забави до около 3% към края на 2023 г.

"Това ще доведе до негативен ръст в реалните заплати – за първи път от 2001 г. в България ще наблюдаваме заплатите в реално изражение да нарастват в отрицателна територия. Нашият сценарий за 1,4% ръст разчита, че потребителските разходи ще отчетат минимален ръст, което се дължи на използване на спестявания и достъп до кредити", заяви Кристофор Павлов.

Тези фактори според него ще помогнат за смекчаване на натиска върху потребителските разходи чрез голямата инфлация.

По думите му ефектът от забавянето на икономиката ще е толкова голям, че ще доведе до значителното успокояване на ръста на цените в края на 2023 г. и пресметна, че инфлацията ще е със стойности под 3% на годишна база, каквато наблюдавахме през последните години преди пандемията, когато България успя да постигне пълна заетост.

Павлов е на мнение, че трябва да продължат държавните политики за подкрепа на домакинствата и бизнеса по подобие на използването на свръхпечалбите в държавните енергопроизводители за компенсация на високите цени на енергията. „Такива програми трябва да много добре прецизирани и координирани чрез ЕС, за да не се получат опасни дисбаланси и да се запаси конкурентоспособността и позицията на българските фирми на външните пазари“, съветва банковият анализатор.

Той е убеден, че доброто сътрудничество между публичния и частния сектор ще бъде ключово за овладяване на шоковете от войната, но и за преценка кога и как да бъде оттеглена подкрепата след отшумяването на ефектите от кризата.

Може ли да се очаква охлаждане на пазара на недвижими имоти след ръста от 8,7% за 2021 г.? Каква ще е политиката на Европейската централна банка за справяне с високите цени? 

Целия коментар може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.