Може ли инфлацията да бъде "укротена"?

Ако войната в Украйна не приключи до средата на годината, средната годишна инфлация в България може да достигне и 18%. Такава прогноза направи пред Нова телевизия финансистът Петър Илиев.

Припомняме, че вчера финансовото министерство публикува пролетната си макроикономическа прогноза, в която е заложена средногодишна инфлация от 10,4%. Новият базов сценарий се различава драстично от този през октомври. В есенната си прогноза държавните финансисти очакваха средногодишната инфлация да бъде 2,2%, а растежът на БВП – 4,9%. В новата прогноза обаче е заложено средногодишно поскъпване на цените от 10,4% и нарастване на икономиката с едва 2,6%.

„Още когато приеха бюджета, беше ясно, че макрорамката му не става за нищо. Това си пролича и от дебатите в Народното събрание. Факт е, че войната също много ускори нещата”, заяви Петър Илиев.

Той обясни, че у нас обикновено има две официални инфлации. „Едната е по индекса на потребителските цени – по него, без войната, достигнахме 10% през февруари на годишна база. Другата е по хармонизирания индекс на потребителските цени – това е европейският индекс. При него цените за комунални услуги са с по-малка тежест, отколкото при индекса на потребителските цени. За България този индекс е по-релевантен”, добави Илиев. Според него разликата между двата индекса е 2,5 пр. пункта, което е страшно много. 

В разговора в студиото се включи и бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев, който също изрази опасения, че инфлацията ще бъде по-висока от това, което е заложено.

„Неяснотите по Плана за възстановяване също продължават. Това, че Урсула фон дер Лайен идва лично да преговаря с нашето правителство, със сигурност означава, че в него ще има някакви доуточняващи въпроси”, коментира Керемедчиев. Той припомни, че заложените по плана суми са жизненоважни за страната ни и са заложени и в бюджета, а липсата им налага теглене на нови заеми.

Според него войната няма да доведе до липса на стоки. „Ще продължаваме да употребяваме газ, бензин и зърно, но те ще бъдат на много по-високи цени”, добави той.

На въпрос може ли да държавата да направи нещо за да „укроти“ инфлацията и да компенсира доходите на хората, той отговори, че това на практика значи да се бърка в хазната, подобно на добавката за пенсионерите и медициснките работници.

„Веднага щом един сектор или група хора получат компенсации, това ще доведе от лавина от подобни искания и от други сектори. Това ще доведе до тежък популизъм и раздаване на калпак, а това пък неминуемо води до повишаване на дълга или социални протести още в средата на годината", заяви той.

Според Петър Илиев правителството е заложило „мина“ с приемането на Бюджет 2022. Начинът, по който бяха увеличени пенсиите, имаше сериозен проинфлационен ефект и това ясно си пролича, защото инфлацията „изяде“ реалното увеличение, добави експертът. „Ако се правеше по начина, по който се прави в ЕС – ако не можеш да си плащам сметките за ток, не ти дават пари на ръка, а държавата поема тази сметка, тогава нямаше да има проинфлационен натиск".

По думите на Илиев мерките, които правителството може да предприема, включително и да поема нов дълг, стават все по-ограничени.

„Последната емисия се провали с гръм и трясък. Банките вече отказват да купуват държавни облигации. Това означава, че има тотално недоверие на финансовия сектор към финансовата стабилност на дадената държава и в политиката, която тя провежда. Казано иначе – финансовият сектор очаква повече трусове и заради това иска по-висока цена за дълга, който ще купи, от тази, която предлага правителството, а правителството вече предлага ценни книжа при годишна лихва от 1,5% и никой не ги иска, независимо, че има едни 8 млрд. лв. банков ресурс, който седи в БНБ на отрицателни лихви“, каза Петър Илиев.

Милен Керемедчиев пък добави, че ни очакват тежки от икономическа гледна точка години, защото България има слаб търговски обмен с Русия, но е много силно обвързана с търговията с ЕС, а стагнацията, която започва в някои европейски страни, ще се отрази и на нас.

Той се съгласи, че бюджетът за текущата година е бил погрешно изготвен и проблемите едва ли ще могат да се решат през планираната актуализация.