Правителството ще трябва да оцени приватизацията в енергийния сектор

До края на годината правителството ще трябва да направи цялостна оценка на приватизацията на електроразпределителните и електроснабдителните дружества. Това решиха депутатите с одобрението си на доклада от дейността на временната комисия, която провери сделката за ЧЕЗ България.

Решението беше одобрено със 148 гласа "за", нито един против, а 26-ма депутати се въздържаха при гласуването.

Освен проверката на Министерския съвет депутатите очакват и информация от Българската народна банка (БНБ) относно търговската кореспонденция между купувача на активите на CEZ Group в България - "Инерком България", с търговски банки. Правителството ще трябва да преразгледа и списъка с активите, които са обект на националната сигурност в областта на енергетиката. 

В дебатите, продължили два часа, депутатите за кратко спориха относно начина, по който се извърши приватизацията в страната и бяха изтъкнати слабостите на процеса. Посочено беше и че голяма част от проблемите в енергийния сектор - състояние на мрежата и качеството на услугата, всъщност се дължи на ограничените инвестиции. Причината за липсата на средства обаче е желанието да се поддържа ниска цената на електроенергията, коментираха депутати. 

Беше изтъкнат и отказът на премиера Бойко Борисов да участва в заседание на комисията и да даде обяснение за позицията на правителството по сделката (вместо него в залата дойде финансовият министър - б.а.). Според левите това е "пълно неглижиране и неуважение" към институцията на Народното събрание.

От ДПС, които не подкрепиха доклада, смятат, че изводите в него са манипулативни, а работата на депутатите - без особен смисъл. В ГЕРБ смятат, че временната комисия не е постигнала голям напредък - установени са факти, които са били известни от публикации в чешките медии.

Комисията беше създадена по искане на БСП и работата ѝ беше ръководена от Жельо Бойчев.

Реакцията на правителството около сделката беше доста хаотично, коментира от парламентарната трибуна депутатът Крум Зарков (БСП), който беше част от състава на временната комисия. Пред своите колеги той изтъкна, че комисията не е успяла да установи източника на финансирането на сделката, защото запитаните банки не са дали информацията с мотив, че това е "професионална тайна". Според депутата финансовите институции "се срамуват" от участие в подобна сделка.

Той призова БНБ да даде информация за водените преговори с банките, особено що се отнася до участието на Българската банка за развитие (ББР), защото това ще представлява държавното участие в тази сделка.

Славчо Велков (БСП) обърна внимание, че казусът засяга националната сигурност. Той припомни, че една от разузнавателните служби е засякла информация, че CEZ Group има намерение да напусне Балканския енергиен пазар още от 2010 година и периодично е изпращала информация и доклади към Министерския съвет за това. Според него тази информация не е била ползвана целесъобразно от институциите.

"Комисията излезе ялова", заяви председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ). Според него нито информацията е нова, нито изведените препоръки не са били дискутирани досега. Въпреки цялата власт, която са имали от БСП в тази комисия, те не са успели да докажат своите внушения.

Той обясни още, че решението на Народното събрание поставя БНБ в интересен казус - законът забранява предоставяне на документи, представляващи търговска тайна, а депутатите ги изискват. Става въпрос за кореспонденцията между "Инерком България" и банки. В БСП обаче смятат, че тази информация може да бъде заведена в секретното деловодство на парламента и да не бъде оповестена публично.

Валентин Николов (ГЕРБ) посочи, че комисията е била създадена, защото обществото трябва да получи отговори при такава мащабна сделка и за да бъдат изчистени съмненията, че правителството стои зад "Инерком България". Той посочи, че констатациите са категорични - няма данни, че правителството стои зад сделката, дори и опозицията да има съмнения за това.

Димитър Лазаров (ГЕРБ) пък отбеляза, че в доклада никъде не е записано, че сделката касае националната сигурност и отхвърли критиките на Славчо Велков. 

От ДПС бяха категорични по време на дебата, че държавата не трябва да се намесва в търговските отношения между компаниите, а реакцията на управляващите и опозицията е била "непремерена и хаотична" и не подкрепят доклада на комисията. Рамадан Аталай обяви доклада за "манипулативен със своите изводи" и допълни, че целта на приватизацията на енергийните дружества през 2006 година е била "да не се върнем в комунизма".

В своето изказване депутатът обърна внимание и на лошото състояние на енергийната мрежа, като причината за това е липсата на инвестиции. Работата на дружествата в тази насока обаче е ограничена от желанието да се потиска цената на електроенергията. Енергетиката трябва да се развива със "съответните икономически процеси", но цената няма да ни хареса, допълни още Аталай.

Неговото изказване предизвика депутатите от БСП да коментират, че приватизацията е била политически процес, а не икономически, което е грешка и това е видимо във всички сфери на икономиката. Станислав Станилов (Обединени патриоти) обясни, че приватизацията умишлено е извършена така под натиска на държави, които днес са наши партньори. Според него нямаше да се стигне до подобен проблем, както сделката за ЧЕЗ България, ако държавата продължаваше да контролира тези активи.

Пламен Христов (Воля) пък коментира, че докладът, въпреки огромните усилия на депутатите в комисията, не дава никаква нова информация по сделката. Представителите на партията подписаха с особено мнение констатациите, защото целта им всъщност е била да изчисти името на Гинка Върбакова и сега няма никакви основания сделката да не бъде потвърдена от институциите.

Констатациите на временната комисия

В своя доклад депутатите, участващи във временната комисия, отбелязват, че приватизацията на енергийните дружества през 2006 година е направено в среда на променяща се нормативна база. Това е предпоставка за спорове между инвеститорите и държавата.

При процеса държавата е продала 67% от активите на електроснабдителните и електроразпределителните дружества и не си е осигурила възможност да влияе върху важните решения и така да следи за опазването на обществения интерес. През 2012 година беше извършена и продажбата на остатъчните дялове, с което установените слабости се задълбочават.

"Пълното раздържавяване на сектора само частично изпълнява заложените финансови и стратегически цели", пише в констатациите.

Що се отнася до казуса "ЧЕЗ България", депутатите смятат, че "Инерком България" не може да бъде определен като опитен и стратегически инвеститор, ако участваше в процедурата по приватизация преди години. Компанията не отговаря на критериите, определени през 2004 година, нито може да обясни как ще осигури финансирането на сделката.

"Инерком България" заяви, че ще разчита на банков заем, за да финализира сделката. От временната комисия обаче посочват, че изслушаните представители на цитираните кредитни институции не са дали информация дали ще участват в този процес. Единствено Първа инвестиционна банка (ПИБ) е потвърдила, че има интерес да отпусне 80 млн. евро за сделката.

Заради отказа на банките да дадат информация по сделката от комисията записаха в препоръките Българската народна банка (БНБ) да изиска кореспонденцията по казуса и да я предостави в Народното събрание. Това беше една от причините депутатите от ГЕРБ и ДПС да подпишат с особено мнение доклада на комисията, защото това би било нарушение на закона.

В своите препоръки депутатите поискаха още от Министерския съвет да анализира приватизацията на енергийните дружества, както и да ревизира постановлението за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност в енергийния сектор. Депутатите настояват в списъка да бъдат вписани и основните активи и дейности на електроразпределителните дружества.