Бюджетът на ЕС: Мисия (засега) невъзможна

Българският премиер Бойко Борисов и неговите колеги от ЕС възнамеряват да продължат преговорите за многомилиардния бюджет на ЕС в петък. За да прецени какви са компромисните линии, лидерът на Съвета на ЕС Шарл Мишел провежда разговори лице в лице с държавните и правителствените ръководители на специалната среща на върха в Брюксел до ранната сутрин. 

В 11 часа българско време Срещата на върха ще бъде продължена с всички 27 представители, заяви говорител на Мишел през нощта в Twitter. Според дипломати тогава можело да бъде представен нов компромисен вариант за дискусии.

Иначе специалната среща на върха започна с големи различия в четвъртък. 

И докато за повечето политици дебатът за това как да се съберат и изразходват 1 трлн. евро (1,1 трлн. долара) би бил твърде важен, за да се пропусне, очевидно не така стои темата за холандския премиер Марк Рюте.

„Донесох биографията на Фредерик Шопен“, каза пред репортери Рюте - любител пианист. „Нашата позиция е добре известна. Не виждам какво трябва да правя там" (на заседанието, б.ред).

Бюджетът е първият след излизането на Великобритания от ЕС, оставяйки фискална дупка от поне 60 милиарда евро (65 милиарда долара). Тонът на Рюте подчертава втвърдените позиции на „спестовните“ северни държави, които искат да преодолеят пропастта, като намалят разходите и изискат по-голям принос от по-бедните държави. 

Посланието на канцлера беше предназначено предимно за един адресат: председателя на Съвета на ЕС Мишел. Няколко дни преди срещата на върха белгиецът представи своето предложение за бъдещо финансиране от ЕС. Според него ЕС следва да изразходва общо 1,095 трилиона евро от 2021 г. до 2027 г. Това са с около 100 млрд. евро повече в сравнение с текущия финансов период (2014 до 2020 г.). Така делът на бюджета на Брюксел в европейската икономическа продукция би нараснал от сегашните 1,03 на 1,07 процента.

Нетните платци в ЕС ще трябва да финансират този ръст, а в крайна сметка федералното правителство вероятно дори би било готово да го направи. Защото много от нещата, които се контролират от Брюксел, са в интерес и на Германия. Източногерманските федерални провинции все още ще се нуждаят от европейските структурни фондове, а фермерите също ще имат „оправдани“ очаквания към ЕС, каза Меркел. Германия също така се застъпва за „голямата роля на ЕС“ във финансирането на научните изследвания, миграционната политика и защитата на външните граници.

DPA предава, че по време на първия кръг разговори германският канцлер Ангела Меркел е настояла Германия и други богати страни да запазят т.нар. отстъпки, които им помагат да компенсират големите им бюджетни вноски. Меркел е отхвърлила предложението на Шарл Мишел те да бъдат постепенно намалени.

Под британски натиск (Маргарет Тачър: „I want my money back“), отстъпките бяха въведени през 1988 г., за да направят тежестта на вноските за нетните платци малко по-леки. Без отстъпката годишният нетен принос на Германия ще скочи от 16 млрд. до около 27 млрд. евро.

Така Германия би плащала почти три пъти повече пари от Франция в бюджета на Брюксел. Разликата между най-големия и втория по големина платец в ЕС ще бъде толкова голяма, че „балансът в рамките на нетните участници“ вече няма да се поддържа, заяви Меркел в четвъртък в началото на срещата на върха.

Четири други нетни участници са много по-непримирими към предложението на Мишел, отколкото Германия: Холандия, Дания, Австрия и Швеция не искат да се съгласят на увеличение на бюджета на ЕС. В Брюксел страните са наричани „пестеливата четворка“ заради негативното им отношение. „Трябва да останем на един процент от БВП", казва шведският премиер Стефан Льовен.

Още един аспект във финансовата рамка на ЕС на Мишел предизвиква сериозна загриженост за нетните участници. Става въпрос за т. Нар. „Механизъм на правовата държава“. Целта е да се гарантира, че ЕС може да спре плащанията към държавите членки, ако въпросната страна докосне крайъгълните камъни на върховенството на закона, по-специално - независимостта на съдебната система. Мишел „значително отслаби“ този механизъм за върховенство на закона, критикуват го редица дипломати от ЕС.

По този начин белгиецът направи отстъпки за източноевропейските страни: Полша, Чехия и Унгария отхвърлят новия механизъм - главно защото по-късно могат да бъдат засегнати от замразяване на плащанията. Полското правителство ограничи независимостта на съдилищата, налице са и ясни ограничения на свободата на пресата в Унгария, а чешкият премиер неправомерно е получавал високи селскостопански субсидии.

Освен източноевропейците, по-специално французите могат да бъдат доволни от преговорите на Мишел. Правителството в Париж е особено загрижено за фермерите, а Мишел взе това присърце. Той предвижда няколкостотин милиона евро повече за преките плащания за фермерите. Френският президент изрази своите „поздравления" за дейността му в четвъртък. „Имам положително мнение относно предложението на председателя на Съвета на ЕС", каза Макрон. Той беше единственият от 27-те лидери на ЕС, който направи това.

„Ще има допълнителни консултации през нощта в различни формати. Нещата ще продължат утре сутринта в групата на 27-те държави членки", заяви австрийският канцлер Себастиан Курц пред репортери, преди да напусне Европейския съвет малко преди 1 часа след полунощ. 

Холандският премиер Рюте, който се запъти към своя хотел по същото време, каза, че му е трудно да оцени шансовете за постигане на сделка в петък. "Малките чудеса все пак са възможни", допълни той.

Дори и ако срещата на върха се провали, това няма да причини големи щети за ЕС. През 2013 г. ръководителите на правителствата също трябваше да направят няколко опита да постигнат съгласие за текущата финансова рамка от 2014 г. до 2020 г. В такъв случай Мишел ще бъде принуден да свика нова специална среща на върха - вероятно вече в средата на март.