Брюксел готви директива за минималното заплащане

Европейската комисия (ЕК) подготвя директива, която касае за изготвяне на рамка за минималните работни заплати, съобщава европейското издание Politico, позовавайки се на свои източници. Според тях страните, в които законово е въведено минимално заплащане, ще трябва да гарантират, че неговият размер е адекватен. В държавите, в които минималното заплащане се определя на базата на преговори между работодатели и синдикални организации, ще трябва да се търсят механизми за по-широк обхват на тези споразумения.

Изданието посочва, че причината за това искане е натиск от страна на Германия и Франция, които често се оплакват от т. нар. "социален дъмпинг".

Идеята за правна рамка на минималното заплащане в ЕС обаче среща съпротива в редица страни с различни мотиви, а работодателските организации не крият своите опасения, че това ще доведе до повишаване на заплатите. Редица икономисти пък смятат, че в условията на икономическата криза, свързана с COVID, не му е времето за подобно предложение.

Някои европейски държави забавиха планираните повишения на минималното заплащане за тази година, за да подкрепят бизнеса.

Ходене по тънък правен лед

Със своето предложение за директива в тази област Европейската комисия всъщност ходи по много тънък лед, твърди още Politico. Причината е Договорът за ЕС, според който общността няма компетенции при определяне на заплащането. Въпреки това ЕК е решена да представи идеята си в края на октомври.

Според източниците на изданието държавите в общността ще трябва да преценят доколко адекватно е минималното заплащане на базата на няколко критерия. Един от тях е сравнение със средното заплащане на труда в страната и издръжката на живота.

В 21 държави от ЕС и във Великобритания има законово определено минимално заплащане, но то варира в много широки граници - от 12,38 евро на час в Люксембург до 1,87 евро в България.

В останалите държави минималната заплата се определя на базата на договаряне между работодатели и синдикати. В този случай Брюксел не смята да се бърка в преговорите, но ще иска споразуменията да се отнасят до по-широк кръг от работещи.

Много държави в общността разчитат на договаряне на минималното заплащане в различна степен като добавка към законовите норми. В Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция обаче това е единственият метод, върху който се базира минималната заплата.

Именно това е причината за съпротивата на скандинавските държави по отношение на минималното заплащане - те искат ЕС да запази техния модел на трудов пазар и да не им налага изготвяне на законодателство за определяне на минимална работна заплата.