Ще има ли икономически ефект от минимални работни заплати по сектори?

Договарянето на минимални работни заплати по сектори и браншове не е навременна мярка, ще доведе до повече хаос и няма да има съществен икономически ефект. Около това мнение се обединиха по БНТ икономистът Лъчезар Богданов и експретът и бивш министър на труда Иван Нейков за постигнатото Национално тристранно споразумение.

Договарянето на минимална заплата за всеки браншове и по професии беше заложено в подписаното миналата седмица Национално тристранно споразумение между държавата, работодателите и синдикатите. Идеята е това да стане още от 2021 година, като така ще отпаднат минималните осигурителни прагове, определяни от правителството.

Анализаторите отбелязаха, че идеята за една национална минималната заплата и такива по браншове е стара и няма как при наличието на много неизвестни да постигне ефект. Специалистите са на мнение, че реално е неприложимо.

Според Иван Нейков при договарянето на минимална заплата по браншове дяволът е в детайлите. И посочи, че „този филм вече сме го гледали“ при диференцирането на минималните осигурителни прагове преди няколко години, когато ефектът бе оттеглянето на работодателите от договаряне и министърът започна административно да определя тези прагове. Той очаква и сега това да се случи и реално подписаното споразумение да няма действителен икономически ефект. 

Нейков подчерта, че синдикализацията намалява през годините, има много сектори, в които няма синдикати и няма кой да води преговорите за заплати и тогава излиза необходимостта от националната минимална заплата.

Според Лъчезар Богданов договореното за минималната работна заплата не е адекватно решение в момента. "Точно в кризата решаваме, че административно ще вдигаме заплатите." Според него много по-успешно и работещо решение би било с набор от индикатори и формула да се направи подход за вдигане на заплатата, като се вкарат показатели като икономически растеж и производителност на труда. Това би означавало МРЗ да се вдига в добри от икономическа гледна точка години, а в моменти на криза да се дава глътка въздух на бизнеса.

„В крайна сметка се стремим българската икономика, която е догонваща и се надяваме да постигне растеж. При растеж да вдигаме минималната заплата, но когато имаме криза, когато имаме шок на пазара на труда, както беше 2008-9, както е сега, не искаме точно сега да вдигнем административно заплатите, така че бизнесът да си каже: "Ми, то по-добре да уволняваме хора", коментира Лъчезар Богданов.

Вече трета година стана, откакто сме ратифицирали Конвенция 131 на МОТ, която показва как точно да бъде определяна минималната работна заплата. Ние сме я ратифицирали и не я прилагаме, обясни Иван Нейков. И поясни, че не сме създали механизъм за национална минимална заплата, а говорим за създаването на такива в редица сектори, допълни Нейков.

Договарянето за плащането на болничните е важно за финансовата стабилност на НОИ, защото тя не е добра и ако не е републиканският бюджет, НОИ няма да може да си изпълни функциите, предупреди Иван Нейков по темата.

Относно записаното, че работодателите ще продължават да плащат първите три болнични Лъчезар Богданов каза, че трябва да се видят къде са възможностите за измама и да се затворят. По думите му спирането на порочните практики не е абстракция и може да стане в модерните методи, включително и с помощта на е-здравеопазването. "Трябва обаче малко смелост и да се влезе в детайли", посочи Богданов.

Нейков е скептичени към обявеното предложение за увеличаване на глобите за работодатели, които забавят заплатите. Той обясни, че през годините санкциите непрекъснато са се увеличавали, но това не е довело до качествена промяна на трудовия пазар.