Министерството на труда и социалната политика предлага значително увеличаване на глобите за недеклариран труд – между 15 и 20 хил. лева за работодател, който не декларира труда на работниците си, и между 5 и 10 хил. лева за длъжностно лице. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които социалното министерство публикува за обществено обсъждане.
Със законопроекта се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения. За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Целта на завишаването на глобите е да се гарантира правилното функциониране на пазара на труда и да има по-висока превенция спрямо този вид нарушения, които съществено ограничават правата на работниците и служителите и водят до нелоялна конкуренция между работодателите, пише в мотивите към проекта. Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.
Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който те придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
С предложените промените в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване. Регламентира се по ясен начин, че приложимият закон към трудовите правоотношения с международен елемент е Кодекса на труда, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Целта е да се гарантира равнопоставеност на работниците и служителите, както и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.
С предложените разпоредби се намалява от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.
Дава се възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. В същото време се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор. Предложението цели да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се осигуряват повече възможности на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш. Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.
С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата. Включването на тютюнопроизводителите в обхвата на работодателите, които могат да сключват такива договори ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на труда в определени региони на страната, където това производство е традиционен сектор.
Към момента глобите за нарушение на трудовото законодателство за нерегламентиран труд и забавени възнаграждения варират между 1500 и 15 000 лв.
За 2019 г. са били установени 2911 души, които са работили без трудов договор.
Нарушенията по заплащането на труда – забавени възнаграждения, неизплатени допълнителни възнаграждения за придобит стаж и професионален опит, както и за извънреден труд и работа по празници и др. са 21 569. Установени са забавени заплати от 737 работодатели към техните работници на стойност 17,8 млн. лв. Издадени са 748 наказателни постановления за забавени възнаграждения и 2067 за работа без трудов договор.
Най-много санкционирани работодатели има в секторите, в които са извършени най-много проверки – строителство, селско стопанство, ресторантьорство, търговия.


Коя е най-голямата грешка на шофьорите в трафика?
Първо заседание на Съвета за реформи в туризма ще се проведе в Министерския съвет
Добра реколта на ечемик и пшеница в Добружда
Черно море започна седмицата с двуразови тренировки
12-годишна спаси майка си след инсулт зад волана на АМ „Струма“
Зелената енергетика в действие: Иновациите на Веолия Варна
Златото може да загуби само при трайна стагфлация, но тя е малко вероятна
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 6
Дебютът на Amazon в бързите доставки изтри $15 млрд. от оценката на конкурентите
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 5
В Китай направиха ван с лукс на частен самолет и собствена тоалетна
Най-странният автомобилен клаксон е измислен от филмово студио
Новото Audi Q7 дебютира в България
12-годишно момиче спря аварийно кола и спаси майка си на магистрала "Струма"
Пет легенди, които промениха автомобилния спорт
Любов, която устоя на времето: Барак и Мишел Обама с откровени признания
Геодезистът от случая "Баба Алино" излиза от ареста, за да се грижи за болния си баща
10 неща за перфектна визия на плажа
Защо американските ВВС продължат да получават безрадарни изтребители F-35
Елена и Стефан отново заедно: Пол Уесли и Нина Добрев в нов сериал, пълен с мистерия и убийства