Икономисти: Данък „свръхпечалба“ може да повиши лихвите по кредитите

Налагането на данък „свръхпечалба“ изтегля ликвидност от банковия сектор и това ще се пренесе както върху кредитирането, така и върху таксите и комисионите. Това каза пред Nova икономистът Михаил Кръстев. Той подчерта, че когато държавата облага с допълнителни данъци който и да е сектор, тя изтегля от него ликвидност, а това винаги се пренася върху потребителите.

Икономистът от ЕКИП Стоян Панчев отбеляза, че налагането на данък за свръхпрчалби много трудно може да доведе до намаляване на цените. „Според мен не работи тази логика“, каза той.

Михаил Кръстев допълни, че данъкът ще се взима авансово, за да бъде разписан бюджетът за 2027 г. по параметри, които устройват фискално Людмила Петкова, може би и финансово министерство.

„Не може да се повишава данъчната тежест с идеята да се понижават цените на стоките и услугите“, подчерта той.

Кръстев отбеляза още, че референтният период от 2020 г. до 2025 г., върху който се изчислява свръхпечалбата, включва ковид, енергийна криза и замразяване на икономическата активност.

„Има изкривяване на пазара и това не е нормален икономически период“, каза той и попита ще има ли облекчение за свръхзагуба за секторите, които за този период са имали такава.

„Финансовото министерство и госпожа Петкова трябва да разберат: бюджетът се образува по обратния начин – изчисляваш какви са приходите ти и след това разписваш какви са разходите. Не разписваш какви са разходите и след това да се чудиш откъде да оскубеш“, каза Кръстев. 

Според Стоян Панчев строителният сектор много напомня на банковия сектор, но там не се предлага облагане с данък свръхпечалба.

Няма никакво основание за налагането на данък „свръхпечалба“, каза и бившият финансов министър и член на Фискалния съвет Любомир Дацов, който гостува в bTV.

„Това е подигравката в случая – да вдигаш данъци, без да си направил нищо значимо в разходната част“, каза той.  

Според Дацов няма да бъда събрани с този данък сумите, които обявява Министерството на финансите. „От гледна точка ефекта върху бюджета, това ще бъде относително малко, но психологическият ефект е голям“, каза още той.

Икономистът припомни и че през 2020-2021 г. счетоводната загуба на банките е била основно заради държането на държавни ценни книжа.

Според Дацов министерствата на земеделието и икономиката демонстрират „антибизнес поведение“, което води до влошаване на бизнес средата, а сега към тях се присъединява и Министерството на финансите. Той коментира, че с предложените мерки се засягат големите, чуждестранните инвеститори, които са от страната на светлия бизнес.

„Съчетанието на това да удариш светъл бизнес с големите инвеститори и хората, които се опитваш да привлечеш – чужди инвестиции, е върхът на политиката. Това умна политика ли е според вас?“, попита той.

Икономистът посочи, че не вижда съществени мерки за борба със сивия сектор.

„Ясно е, че ако не можеш да направиш големи решения в разходната част и опреш до вдигането на данъците, глупаво е да го правиш по този начин, по който се случва“, каза той.

Данъчни облекчения срещу вдигане на данъци

Относно данъчните облекчения за семейства с деца, той коментира, че така не се бори демографска криза.

„Не можеш да вдигаш данъците на определени групи, защото имало дефицит и едновременно да правиш дефицит с такива мерки. Колко да е добра тази политика“, каза Дацов.

Той подчерта, че предложения за вдигане на данъци не е имало в нито една предизборна програма и управляващите нямат оторизация да правят такива промени. „Никой не е гласувал за това и те не са избрани с такъв мандат“, каза Дацов.

„Много по-честно е да вдигнеш равно данъците навсякъде. Да, но тогава става видимо това, което крием в момента“, посочи той. Според него може временно да се повиши ДДС или данък печалба или данък общ доход, „но да се направи нормално, през нормалните данъци, а не по този начин, който вреди повече, отколкото да помага на бюджета“.

Промяната на имотните оценки

Според Любомир Дацов повишаването на данъчните оценки не е еднозначно.

„Някъде те действително са много подценени и не са база, но на други места са абсолютно адекватни, включително Бургас и Варна. На трети места данъчните оценки са по-големи от пазарните цени, особено в някои от общините, в които няма толкова голяма активност“, каза Дацов.

„Ние трябва да плащаме данъци, за да получаваме услуги. Когато тези услуги отсреща стоят много лошо, гражданите започват да имат друго поведение“, каза Дацов.