„Целта на ЕК с идеята за европейска минимална заплата е установяване на по-справедливи минимални заплати“. Това каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров. В страните с добър социален диалог минималната работна заплата се договаря по икономически дейности, посочи председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Двамата коментираха по bTV анонса, че Еврокомисията започва консултации за обща европейска минимална заплата. Ако достатъчно държави членки подкрепят идеята, това може да доведе до нов общностен регламент.
22 държави в ЕС имат минимални работни заплати, които са установени по задължителен начин. В другите държави минималните работни заплати са договорени по браншови и по друг механизъм, посочи Димитров. По думите му тези механизми трябва да се договорят колективно, да има директива, която да бъде въведена на европейско ниво и да стимулира колективното трудово договаряне.
„В предложението за въвеждане на единна минимална работна заплата в ЕС се налагат няколко ориентира - да се определи еднаква кошница от услуги и стоки и спрямо нея да се определи съотношението на минималната заплата“, посочи още той.
„Има 6 държави в ЕС, в които няма единна минимална заплата, нито часова ставка. В тях живеят половината от трудещите се в ЕС. Безработицата там е с 40% пониска. В тях хората живеят по-добре. Доходите в тези страни са с 60% по-високи“, посочи от своя страна Васил Велев.
Според него ЕК не цели директно определяне на минимална работна заплата еднаква за всички, нито за отделни страни. „Това е отклоняване на вниманието от важните въпроси в ЕС“, добави представителят на бизнеса.
Данните на Евростат показва огромни различия в размера на минималната заплата. В България, Латвия, Румъния и Унгария заплатата е под 500 евро. Най-ниска е в България - 312 евро, а в Будапеща - 484 евро.
10 са държавите, където заплатата се движи от 500 до 1000 евро. Хърватия, която последна се присъедини към ЕС има 545 евро минимална заплата, а Словения – 887 евро.
В Европа не може да има еднаква минимална работна заплата, разликата в нивото на надниците е в пъти. Идеята на ЕК е да създаде механизъм за изчисляване на най-ниското възнаграждение, като се вземат предвид големите разлики в стандарта на живот.
Възможно е минималната заплата да се изчислява спрямо средната. Например у нас тя е под 50% от средната, в много страни от Съюза тя е над 60%.
„Смятаме, че въвеждането на такава рамка ще е полезно за много страни, в които има минимална работна заплата, но която, според нас, изобщо не гарантира достоен начин на живот“, смята Никола Шмит, комисар по заетостта и социалните права.
Според Петър Витанов от ПЕС/БСП все повече се увеличава броят на хората, които получават ниски работни заплати, той е 1/6 от европейските работници. „В България е същото. Ние имаме категория „работещи бедни“, която за 2 години се е увеличила до 11%. Минималната работа заплата може да се бори точно с този феномен“, коментира той. В никакъв случай не се цели въвеждането на единна минимална работна заплата в ЕС. ЕК много ясно каза, че това е нереалистична цел.
Много трудно би се предотвратила трудовата миграция с минималните работни заплати, посочи и Емил Радев от ЕНП/ГЕРБ.
Според евродепутата от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючук там, където българската икономика и икономиката от Източна Европа е конкурентоспособна, се намира начин и инструменти от страна на европейските институции и на водещите държави, това конкурентно предимство да бъде елиминирано.
Предстоят 6 седмици на консултации със синдикати и работодатели. В най-добрия случай, след тях ЕК ще оформи текст, който да предложи за гласуване в европарламента. Идеята за минимална работна заплата в Европа съществува от 1992 г. и досега винаги се е проваляла.


Във Варна утре е обявен жълт код за валежи
„Бурята“ на Виктор Бодо открива международната програма на „Варненско лято“
Димитър Гърдев за взрива на дрон в Румъния: Опасността е реална
Коста Стоянов: Няма как кмета на Варна да не е знаел за случващото се в "Баба Алино"
Три торнада удариха едновременно Литва при брутална буря
Защо възходът на индийската Gen Z „Партия на хлебарките“ тревожи Моди
Милър: Израел няма думата за края на войната, част 1
Милър: Израел няма да има думата за края на войната, част 2
ФИФА разрешава внасянето на бутилки вода на Световното първенство, но с условия
Великобритания вижда риск петролът да остане около $100 до 2028 г.
Британци възродиха култовия Ford Escort XR3i
Каква трябва да бъде температурата в колата през лятото
Девет популярни автомобила продавани на загуба
За какво служи ремъкът със сърце, висящ на колата?
Новите батерии на CATL правят революция с пробег до 1600 км
Манди Мур преживяла неуспешно инвитро
Асиметричните рокли превземат сезона
На 93 години почина Бернадет Ширак, една от най-влиятелните първи дами на Франция
След успеха им в Украйна: Канада купува 26 системи HIMARS