Пет големи финансови изненади от последните 25 години

Насим Талеб нарича неочакваните, изненадващи събития с огромен ефект върху обществено-икономическите системи „черни лебеди“ в едноименната си книга от 2007 г.

Едно такова събитие – „черен лебед“, се случи преди почти 25 години. Четири големи самолета, препълнени с гориво, бяха отвлечени и насочени към финансовите и политически центрове на Америка – Ню Йорк и Вашингтон.

Луис Навелие обобщава петте изненадващи финансови тенденции, произтекли от 11 септември.

От балансирани бюджети до огромни годишни дефицити

В продължение на четири поредни години, от 1998 до 2001 г., федералното правителство на САЩ управляваше бюджетен излишък. Това е първата подобна 4-годишна печеливша серия от един век, посочва Навелие.

Националният дълг тогава беше от порядъка на 5 трлн. долара при 40 трлн. долара сега. Бюджетната служба на Конгреса уверено прогнозираше, че този дълг ще бъде заличен в рамките на едно десетилетие, до 2011 г.

Вместо това, по време на всяка от първите години на мандата на Барак Обама – от 2009 до 2012 г., САЩ отчитат първите си бюджетни дефицити от 4 трлн. долара. Сега дефицитите са от 2 трлн. долара и няма изгледи за облекчение.

Данните показват освен това, че само през юли 2026 г. е натрупан по-голям месечен бюджетен дефицит, отколкото през която и да е пълна година преди финансовата криза от 2008 г.

Най-дългата война в американската история – предстоят ли още войни?

Голяма част от ръста на дефицитите идва от „войната срещу терора“ малко след 11 септември. Тази война не е наречена „Война срещу Афганистан“ (2001-2021) или „Война срещу Ирак“ (2003-2011), но тези две войни бяха дълги и скъпоструващи.

Преките разходи за тези войни, започнати по време на първия мандат на Буш, възлизат на най-малко 1,47 трлн. долара, според Министерството на отбраната на САЩ. Това е значително повече в сравнение с оценката за само 80 млрд. долара преки разходи (и общо 100 млрд. долара) на тогавашния вицепрезидент Дик Чейни.

Според warcosts.org САЩ са похарчили над 8 трлн. долара за войни и военни операции в най-малко 85 държави от 2001 г. насам. Общите разходи достигат от 10 до 14 трлн. долара, с добавени разходи за грижи за ветерани и лихви.

Войната в Афганистан се фокусира върху издирването на подбудителя на атаката от 11 септември, Осама бин Ладен. Той не беше заловен в продължение на още десетилетие, след като се оказа, че се „крие на видно място“ в съседен Пакистан. Няма национално оправдание за 20-годишната война в Афганистан или за започването на войната в Ирак, въз основа на предполагаемите „оръжия за масово унищожение“. Сега следва Иран, пише Навелие.

​​Съвременната парична теория създаде десетилетие на „свободни пари“

Друга странна аномалия се случи по време на първия мандат на президента Барак Обама. Федералният резерв реши да постави „тренировъчни колела“ върху една вероятно осакатена икономика, като бавно я върна към някаква форма на здраве, с предписанието на Фед за политика на нулева лихва и няколко кръга количествено облекчаване (QE)     в допълнение към свободните пари.

Изведнъж парите нямаха времева стойност (лихва), нито пък наказание за по-високи разходи за обслужване на дълга, тъй като Федералният резерв замрази лихвата на Федералните фондове на ниво от 0,0% до 0,25% за седем години.

Председател на Федералния резерв през по-голямата част от тези години (2006-2014 г.) беше Бен Бернанке, който направи кариера, като изучаваше грешките на Федералния резерв по време на Голямата депресия. С други думи, той се постара да избегне дефлация, като си постави за цел 2% инфлация, а не фиксирани цени.

В допълнение към нулевите лихвени проценти, Бернанке стартира серия от политики за количествено облекчаване, като зареди икономиката със своята форма на „хеликоптерни пари“.

Сякаш Федералният резерв и Министерството на финансите казваха на Америка, че е твърде крехка нация и икономика, за да начислява нормални пазарни лихвени проценти или да живее с парите, които данъкоплатците вкарваха в хазната. Нетният ефект е американска версия на популярната „Модерна парична теория“ (MMT), която създаде почти неограничена ликвидност.

По време на мандата на Тръмп Федералният резерв най-накрая повиши лихвите, но това предизвика рязък спад на пазара в края на 2018 г., когато тогавашният управител Джей Пауъл повиши лихвите твърде много до 2,5%.

Законодателство срещу минали заплахи създаде нов регулаторен режим

Атаката срещу Америка на 11 септември нанесе още един удар върху икономиката под формата на „финансовите белезници“ на закона Дод-Франк след Голямата рецесия от 2008 г.

Тази обременяваща регулация роди това, което виждаме в частните фондове за богатство, които не са обект на закона Дод-Франк, но предоставят същото рисково ниво на високолихвени или ливъридж инструменти за инвеститорите, които искат да постигнат бързи пари. Това е ситуация, в която не можем да излекуваме „глупаците“ или „алчността“. Лошите момчета или момичета обикновено намират начин да си вършат пакостите.

Въпреки всички тези нови заплахи фондовият пазар продължава да се покачва

И щастливият край – въпреки тези четири негативни изненади, една приятна изненада е, че фондовият пазар непрекъснато се покачва, макар и в донякъде завишени стойности, от 11 септември 2001 г. насам.

Адам Смит е бил точен през 1778 г., когато е казал, че една държава може да понесе много разруха, тъй като Великобритания се е опасявала, че славните ѝ дни са свършили, след като битката при Саратога е довела Франция на страната на Америка.

Подобно на Великобритания след тази война и след Втората световна война, американците поеха много удари след 11 септември и продължиха напред благодарение на системата на свободния пазар.