Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

България се включва в нова стратегия за рибарство в Средиземно и Черно море

Приетият десетгодишен Регионален план за действие за дребномащабния риболов се базира на социално-икономическо проучване в осем държави

България се включва в нова стратегия за рибарство в Средиземно и Черно море

Снимка: Архив Ройтерс

България се присъединява към страните от региона на Средиземно и Черно море в приемането на нова стратегия, която очертава път към устойчиво бъдеще на рибарството и аквакултурите. За това съобщи Георги Събев, зам.-министър в земеделското министерство.

Още по темата

„С приемането на стратегията на Генералната комисия за рибарство в Средиземно море и в Черно море ние създаваме връзката между общите ни усилия за постигане на устойчиво рибарство и аквакултури в нашите морета“, посочи той.

Стратегията 2030 е дело на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и за Черно море (ГКРСМ) на Организацията по прехрана и селскостопанство (ФАО) и Организацията на обединените нации (ООН), като поставя началото на критично десетилетие за развитието на тези два сектора.

Мащабите на дребния риболов

Рибарството и аквакултурите имат съществена роля в организацията на живота на Черно море, осигуряват жизненоважна заетост и допринасят за продоволствената сигурност в региона. В България уловите на черноморски видове подпомагат множество семейства по крайбрежието, като 86% от заетостта принадлежи на дребномащабния риболов.

Пристанище Варна е с най-голям брой риболовни кораби. В последните години продукцията от риболов се задържа на сравнително стабилни нива от приблизително 8500 тона, като уловите са доминирани предимно от рапан и цаца.

В днешно време обаче тези сектори са изправени пред още по-големи предизвикателства. Поради факта, че изменението на климата и натиска от човешката дейност увеличават значително отражението си върху морето и крайбрежните райони, морските екосистеми са под постоянно увеличаващ се натиск, което от своя страна изисква сериозни действия за опазване на рибните запаси и останалите ресурси, от които всъщност зависят толкова много хора. Това е изключително важна инициатива в един свят, който все още търпи негативните ефекти на пандемията от Covid-19.

Добрият опит

ГКРСМ като организация, която е отговорна за управлението на рибарството и аквакултурите в региона, трябва да гарантира, че секторите оперират с техния пълен потенциал и тяхното бъдеще е гарантирано в дългосрочен план.
В последните пет години се наблюдава окуражаващ напредък, като ГКРСМ разширява знанията за състоянието на морските ресурси и разпространява добрите практики по отношение на управлението им и в същото време предоставя нарастваща практическа подкрепа за развитие на дейностите, свързани с рибарство и аквакултури в региона, включително и в България.

Прякото участие на рибарите в процеса на вземане на решения и водещия технически принос на учените и останалите експерти се подкрепят напълно чрез ангажиментите на министрите за подобряване на управлението на рибарството и финансовото подпомагане на бързоразвиващия се сектор на аквакултурите. Работата в това направление вече дава осезаеми резултати за подобряване на състоянието на рибните запаси, а отглежданата продукция подпомага все по-успешната индустрия.

Регионално сътрудничество

Като домакин на едно от регионалните технически звена на ГКРСМ, България има значителен принос в развитието на стратегията. България е изключително активен член, който редовно участва в дейностите на ГКРСМ в Черно море, особено в тези по Проекта „BlackSea4Fish“ и научното изследване за рапана.

В рамките на регионално сътрудничество, подкрепата от страна на България е от решаващо значение в дейностите за завършване на цялостното и стандартизирано картографиране на видовете в Черно море.

Нашата страна е ключов участник в плана за управление на запаса от калкан, който цели да противодейства на свръхулова и да възстанови запаса от рибата в Черно море.

Приетият десетгодишен (2018-2028) Регионален план за действие за дребномащабния риболов (RPOA-SSF) се базира на социално-икономическо проучване в осем държави.

Акцентът е върху проследяване на пазарно ориентираното производство с насърчаване на социалната заетост. Целта е да се въведат иновации, добрите практики и да се споделят знания при сътрудничеството между организациите на производители.

Състояние на рибарството в Средиземно и Черно море

Докато 75% от рибните запаси остават обект на прекомерен риболов, този процент е спаднал с повече от 10 процента между 2014 и 2018 г. Коефициентите на експлоатация намаляват с подобен дял. Като се вземат предвид наскоро оценените запаси, броят на рибните запаси с висока относителна биомаса се е удвоил от последното издание, публикувано през 2018 г., отчитат в ГКРСМ.

Вече съществуващите многогодишни планове за управление на рибарството включват повече от 4 хиляди риболовни кораба. Общата годишна икономическа стойност на риболова в региона се оценява на 9,4 милиарда долара.

Средиземноморският и черноморският риболов осигуряват 225 хиляди работни места на борда на корабите и се очаква да допринесат за препитание на общо 785 хиляди души. В някои страни, включително Тунис, Хърватия и Мароко, близо един на всеки 100 крайбрежни жители е рибар.

Докато дребният риболов съставлява по-голямата част от индустрията, представлявайки преобладаващото мнозинство от риболовните кораби (83%) и работните места, основаващи се на риболов (57%) в региона, техният дял от общия улов на региона е само 15%. Дребните рибари генерират по-малко от 30% от общите приходи от риболов.

В ГКРСМ отчитат, че секторът бързо застарява: почти половината от работниците са над 40 години и само 17% са под 25 години - ситуация, която изисква активни мерки, за да се гарантира, че ще остане на разположение квалифицирана работна сила.

Риболов в Средиземно и Черно море

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
ЕС не може да избегне енергийния ценови шок