Отказът на Германия от въглища оставя без съюзник България, Полша и Чехия

Новото правителство на Германия направи амбициозна заявка за ускорен отказ от въглищата до 2030 година. Това обаче ще остави без съюзник и в изолация европейските държави, които продължават да разчитат на въглищата за производството на електроенергия - България, Полша и Чехия.

Ако Берлин затвори и последната си въглищна мощност до 2030 година, а не през 2038 година, както сочеха предишните заявки, трите държави ще произвеждат 95% от електроенергията от въглища в ЕС, показват изчисленията на екологичната организация Ember. И докато страните от ЕС заявяват, че ще намалят производството на енергия от въглища с 99% в периода 2015-2030 година, то Чехия, Полша и България ще отчетат намаление от общо 42%.

От Ember посочват, че за да бъде изпълнена целта за недопускане на глобално затопляне с повече от 1,5°С до края на столетието, страните от ЕС трябва да се откажат от въглищата до 2030 година.

ЕС бързо затваря въглищни мощности. Ако се вземат предвид националните планове, включително и новия на Германия, през 2030 година се очаква, че произведената от въглища електроенергия да намалее с 83% спрямо нивата от 2015 година - от 705 тераватчаса до 118 тераватчаса годишно. Само две години след първите заявки за отказ от въглища производството вече намалява наполовина, сочат още данните на Ember.

На базата на националните планове три държави ще произвеждат 95% от въглищната електроенергия - Полша (с най-голям дял от 63% от произведената електроенергия), Чехия (18%) и България (14%). Те планират и много по-бавен отказ от въглищата спрямо всички останали в ЕС.

През 2020 г. на България се пада дял от 4% от електроенергията, произведена от въглища в ЕС. Въглищата имат дял от 33% от енергийния микс на страната. Служебният кабинет записа индикативна дата за отказ от въглища през 2038 или 2040 г. в своя План за възстановяване, който още се оценява от Европейската комисия (ЕК). В страната обаче има призиви за максимално дълъг срок за работа на въглищните комплекси, като един от начините е разработване на технологии за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид.

Повечето големи въглищни централи на Балканите вече имат краен срок за затваряне. Гърция е сред най-амбициозните с дата за отказ от въглищата през 2025 година. Южната ни съседка ще разчита на зелена енергия и газови централи.

Северна Македония затваря въглищните мощности през 2027 година, а Румъния - през 2032 година.

На този етап в Полша дори не са започнали дебатите за отказа от въглища, макар че в страната се заговори за заместващи мощности като офшорни вятърни паркове и ядрени блокове. Страната има планове да остави своите въглищни мини да работят до 2049 година, тоест година преди крайния срок, който си поставя ЕС да постигне въглеродна неутралност. Полша разчита на въглищата за 70% от произведената в страната електроенергия.

В Чехия също разчитат на въглищата за производството на ток - 40% от микса през 2020 година. През 2019 година в страната беше създадена комисия, която анализира всички ползи и рискове от отказа от въглища и беше приета дата през 2038 година за затваряне на тези мощности. В правителството има нагласи това да стане и преди този срок, но конкретно още нищо не е одобрено.

Освен България, Полша и Чехия, още три страни ще произвеждат енергия от въглища през 2030 година - Хърватия, Румъния и Словения. Но и трите имат планове за отказ от въглищата в малко след това.