Посланието на Марио Драги към Холандия и Германия

По-рано днес Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че ще активира програмата си за изкупуване на облигации, засилвайки паричния стимул за поддържане на икономическия растеж, като нейният управител Марио Драги се обърна към Германия и Холандия, заявявайки, че е дошло време да инвестират повече, за да избегнат риска от рецесия, пише Euractiv.

Управителният съвет на ЕЦБ използва почти цялата си артилерия в четвъртък с цел да стимулира икономическия растеж на еврозоната.

Банковият регулатор намали лихвата по депозитите, прилагана за депозираните ликвидности на банките в ЕЦБ за един ден, с 10 базисни пункта  до -0,50%, и ще стартира отново на 1 ноември програмата за изкупуване на активи с месечно темпо от 20 млрд. евро. 

Освен това ЕЦБ подобри условията на своите заеми за банки, за да изпомпва повече пари в реалната икономика.

На фона на отслабващите икономически условия и нарастващите рискове, "все още е необходимо до голяма степен парично приспособяване", за да се достигне целта на ЕЦБ за ниво на инфлация под, но близо до 2%, заяви Драги.

Но посланието към страните членки на еврозоната, по-специално към тези с фискално пространство, беше също толкова важно, колкото и мерките, обявени пред журналистите.

Решенията относно паричната политика, взети по време на осемгодишния мандат на Драги, който ще приключи на 1 ноември, бяха от решаващо значение за излизането от кризата за страните от еврозоната.

Крайно време

Но докато се подготвя да предаде факела на своя наследник Кристин Лагард, Драги настоява, че е "крайно време фискалната политика да поеме отговорност".

„С оглед на отслабването на икономическите перспективи и рисковете, правителствата с фискално пространство трябва да действат ефективно и своевременно“, предупреди той във встъпителното си изказване.

Драги призова Германия и Холандия да действат сега. Той подчерта, че рискът от рецесия в най-голямата икономика на еврозоната е добра причина Берлин да предприеме „навременни и ефективни действия“ от фискална гледна точка.

Банкерът добави, че „това е подходящ момент за активиране“ на инвестиционната програма на стойност 50 млрд. евро за стимулиране на икономиката, ако икономическата ситуация се влоши.

По-нататъшното намаление на депозитните лихви и рестартирането на програмата за изкупуване на облигации вероятно ще увеличат критиките, идващи от банките и пенсионерите, загрижени за пенсионните си фондове.

Драги заяви, че е "много загрижен" за въздействието на отрицателните лихви върху пенсионните и застрахователите фондове, както и свързаните с тях услуги. Както и в минали случаи, той добави, че ЕЦБ „внимателно следи“ негативните ефекти от решенията си.

Банкерът настоя, че ако държавите членки инвестират повече, отрицателното въздействие на паричните решения ще да бъде по-незначително, ползите им ще дойдат много по-бързо и необходимостта да ги запазят ще да е по-малка.

Както се очакваше, някои членове на управителния съвет бяха против възобновяването на програмата за закупуване на облигации, въпреки че имаше „значително мнозинство“, за да се избегне все пак вот. 

Подкрепата беше по-широка за намаляване на лихвата по депозитите.

Но Драги каза, че всички членове, включително и управителя на Бундесбанк (Германската централна банка), единодушно се съгласяват, че фискалната политика „трябва да бъде основният инструмент“ срещу паричните стимули или структурните реформи.

Риск от рецесия?

Силното правно основание на Драги към членовете на еврозоната в полза на фискалния стимул показва, че паричният арсенал достига своя предел, когато рискът от рецесия се увеличава.

Драги заяви, че вероятността от рецесия в еврозоната като цяло все още е „малка“, но все пак „тя се покачва“.

В тази връзка влошаващият се икономически сценарий накара базираната във Франкфурт банка да намали прогнозата си за инфлация за следващите три години до 1,1% през 2019 г., 1,2% през 2020 г. и 1,4% през 2021 г.

Драги обясни, че ревизията не отчита все по-вероятния твърд Brexit или някои решения, свързани с търговска война.

ЕЦБ и други институции като Европейската комисия (ЕК) и Международния валутен фонд (МВФ) предупредиха, че комбинацията от тези два фактора може да тласне еврото към нов спад.

Като положителна страна, Драги подчерта, че високото ниво на заетост и увеличението на заплатите поддържат разрастването, заедно с трилионите евро, вложени в икономиката.