Тревожни дни за турската икономика - стойността на паричната единица в страната продължава да пада и достигна до рекордно ниски нива спрямо долара, съобщава БНР. Властите в страната вече обявиха мерки за излизане от създалата се ситуация на фона на предстоящите предсрочни президентски и парламентарни избори в края на юни. Кабинетът в Анкара демонстрира увереност, че контролира кризата с лирата. Централната банка реагира като увеличи лихвите по заемите от 13,5 на 16,5% и разреши на износителите да изплащат в турски лири взетите вече от тях заеми в чужда валута. Икономистът Барту Сорал, бивш директор в Програмата на ООН за развитие коментира пред БНР, че турската икономика има няколко основни проблема, сред които задлъжнялостта и търговския дефицит:
„Ако погледнем към дълга на домакинствата, когато Партията на справедливостта и развитието дойде на власт - през 2002 година той беше около 5 млрд. турски лири. От потенциален доход сто единици, дългът отговаряше на 5 на сто. Сега дълговете на домакинствата са общо около 490 млрд. турски лири, което е равностойно на около 55% от потенциалния доход. Това е много сериозна задлъжнялост на домакинствата", обяснява икономистът.
Хората в Турция са разтревожени от инфлацията, която за пръв път от години насам бележи двуцифрени стойности. Страната е голям вносител на енергоресурси и покачването на цените на петрола означава и поскъпване на горивата. Друг проблем е структурата на задлъжнялостта на турските потребители, отбелязва Барту Сорал.
"Половината от него са банкови кредити и кредити по кредитни карти. Това означава, че това са кредити за потребление", става ясно още от думите на експерта.
Ако се вгледаме в реалния сектор - секторът, който е извън финансите, ситуацията в Турция е следната: през 2002 година дългът на реалния сектор в икономиката беше 41 млрд. турски лири. Сега дългът му е на стойност 1 трилион и 600 милиарда турски лири. Очевидно е, че задлъжнялостта е много голяма - не само на домакинствата, но и на реалния сектор.
Барту Сорал предупреждава и за други възможни последици. По думите му, ситуацията ще се отрази на износа, който ще стане по-евтин, а от друга страна производственият сектор ще изпитва сериозни затруднения. Като друг проблем икономистът очертава спадането на курса на лирата не само спрямо долара, но и срещу други валути, например еврото. Общата стойност на дълга понастоящем е 223 млрд. долара, а през 2003 година той е бил 25 млрд. долара.
Според Сорал ключовият въпрос е не дали вземаш заеми, а за какво взетите средства се използват. Той е на мнение, че те трябва да се инвестират в сектори с конкурентни предимства и в дългосрочни стратегически планове за изграждане на производства с висока добавена стойност, а не просто за потребление или изграждане на пътища и мостове.


Вицове на деня - ноември 2026
Мачовете по ТВ днес (17 ноември)
Без ток във Варна на 17 ноември 2026
Времето във Варна на 17 ноември 2026
Честваме паметта на свети Григорий Неокесарийски, чудотворец
Той оглави световния шахмат, но иска да матира Revolut
Анди Бърнам: Повторното сближаване на Великобритания с ЕС ще отнеме време
Разпродажбите на Уолстрийт се пренесоха и в азиатската сесия
България губи огромни инвестиции заради блокирани вятърни проекти
К. Павлов: В София и Варна има надценени имоти, ръстът на цените ще се забави
Защо моторното масло старее дори когато автомобилът не се кара
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Морски пехотинец спаси легендарна кола след 37 години в гората
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Украйна отново атакува Кримския мост, движението е спряно
Московска област беше подложена на масирана въздушна атака с над 800 дрона
В Полша арестуваха трима, подготвяли терористична атака
Земетресение с магнитуд 6,7 удари Индонезия
преди 8 години ем...можеха така да си кретат десетилетия...ама...Козата си сака пръч. отговор Сигнализирай за неуместен коментар