Обсадената психика на Ердоган тласка лирата към ръба

Малкото останали благоприятни за пазара членове на икономическия екип на турския президент Реджеп Ердоган бяха видимо мълчаливи докато турската лира потъваше до рекордно ниски стойности ден след ден.

Единственият, оставен да говори, беше зетят на президента. По думите на Берат Албайрак лирата е жертва на „операция“ с „отвъдморски произход“, целяща да свали правителството.

Това, че Албайрак се превърна в един от най-близките довереници на президента през последните години, е символ на обсадената психика в президентския дворец. Според анализатори  държавни представители през последните 15 години турската политика  беше доминирана от Ердоган, а заплахи – както реални, така и въображаеми, принудиха държавния глава да се оттегли сред вътрешен кръг от доверени хора, които му казват само това, което иска да чуе, посочва в. Financial Times в свой материал.

Един от представителите на властта в Анкара дори стига до там да заяви, че съветниците на Ердоган са „група идиоти и подмазвачи“, а самият президент вече не се вслушва в „разумни съвети“.

Инвеститорите обвиняват противопоставянето на Ердоган срещу увеличаването на лихвените проценти за изострянето на валутната криза, заради която лирата загуби 17% от стойността си спрямо долара през последния месец.

Президентът продължава да твърди, че Турската централна банка е независима, но много инвеститори вече не му вярват. Със задълбочаването на консолидацията на властта му те все повече вярват, че той вече не се вслушва в икономическия прагматизъм.

С началото на нов спад на лирата тази седмица вицепремиерът Мехмет Шимшек, който е и най-високопоставеният икономически държавен представител, написа в Twitter, че продължава да се „надява и вярва“, че стабилните политики ще надделеят. От тогава туитовете на бившия банкер от Merrill Lynch съдържат само видео с животни и поздравително съобщение за футболния отбор Галатасарай, но доскоро нищо за лирата.

Вместо това гласът му беше заглушен от други по-ексцентрични представители на икономическия екип на президента. Сред тях е Игит Булут – известен с това, че някога твърдеше, че враговете на Ердоган се опитват да го убият чрез телекинеза, както и Чамил Ертем, който миналия месец обеща да прави „точно обратното“ на съветите на Международния валутен фонд.

По време на неговото бурно управление, поддръжниците на Ердоган  му приписват заслуги за силната и добре развиваща се икономика, която е в контраст на финансовите неволи, които неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) наследи след идването си на власт през 2002 г.

Чуждестранните инвеститори напълниха турския пазар. Секторите на строителството и търговията на дребно избухнаха, след като стотици нови търговски центрове се появиха в цялата страна. Милиони хора взеха първата си кредитна карта или първата си ипотека.

Появиха се предупреждения, че Турция върви по същия път лесните кредити, които наводниха възстановяващите се пазари след световната финансова криза, като в същото време не успява да въведе необходимите структурни реформи. Имаше предупреждения и че зависимостта на силно задлъжнелия корпоративен сектор от чуждестранно финансиране го прави особено уязвим на силния долар и по-нататъшни увеличения на лихвените проценти в САЩ.

След като Ердоган свита предсрочни избори миналия месец пазарите живнаха с надеждата, че вота на 24 юни ще сложи край на политическата несигурност и ще позволи да се осъществи така необходимата реформа. Но по време на посещението си в Лондон по-рано този месец Ердоган говори на инвеститорите за вредите от високите лихвени проценти и обеща да поеме по-голям контрол върху икономическите политики.

„Това беше повратна точка“, казва анализатор от базирана в Лондон консултантска фирма. „Дълго време инвеститорите бяха убедени, че неговото правителство е в подкрепа на бизнеса. Сега те ме питат: той наистина ли вярва в това?“.

Наистина, очевидното безразсъдство на президента спрямо валутата остави мнозина наблюдатели объркани. Бившият гуверньор на централната банка Дурмуш Йълмаз, който е съветник на опозиционната Партия на доброто, предполага, че президентът може умишлено да се опитва да саботира лирата, за да създаде усещане за национална криза, което да стимулира подкрепата за него на изборите.

Но каквато и да е логиката икономистите посочват, че държавният глава си играе с огъня и рискува да отведе страната на ръба на рецесията, докато турските корпорации са обвързани с дълг в чуждестранна валута за 295 млрд. долара, който става за тях все по-труден за връщане.