Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

А. Трифонов: Стратегията за развитие на концесиите - поредната само на хартия

В Националната стратегия за развитие на концесиите не са изчислени ползите за обществото, посочва финансовият консултант

А. Трифонов: Стратегията за развитие на концесиите - поредната само на хартия

Александър Трифонов. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Националната стратегия за развитие на концесиите може да се окаже поредната стратегия, която ще остане на хартия. Причината е, че в съответствие със Закона за концесиите министерствата и общините трябва да разработват годишни планове за концесии и да предприемат действия по концесиониране само ако концесията е заложена и одобрена в плана от Координационния съвет при Министерския съвет.

За това предупреждава д-р инж. Александър Трифонов, който коментира публикуваната на 5 юни на портала на Министерския съвет за обществени консултации на нормативни документи Национална стратегия за развитие на концесиите 2018-2027 г. Срокът за общественото обсъждане изтича на 18 юни.

Още по темата

"В предложенията за концесии трябва да се отбележи дали ще има задължения за заплащане към концесионера и съответния размер, за да може да се предвиди това в държавния бюджет за срока на концесията", посочва финансовият консултант в статия, специално за Investor.bg.

Интересът

„От друга  страна, това изисква от публичните партньори – министерствата и общините да извършат прединвестиционни проучвания, за което е нужно време, процедури за изпълнител и финансови средства. За общините това е непоносимо, тъй като 2/3 от тях разчитат на субсидии и трябва да спазват ограниченията в Закона за общинския дълг. В бюджетите, с изключение на Министерството на регионалното развитие и благоустройство,  не са предвидени такива средства,  което води до извода, че параметрите на концесиите ще бъдат измислени“, коментира Трифонов.

Той е на мнение, че при концесиите ще продължи да господства корпоративният/частният, а не общественият интерес и напомня, че сега за контрол на концесиите от държавния апарат се харчат около 1,5 млн. лева годишно.

„Не се анализирани критичните изводи от докладите за анализ на концесиите на Сметната палата и БОРКОР", твърди Александър Трифонов и припомня, че все още няма реакция и по коментара на Европейския еврокомисар по екологията Янес Поточник от 9 септември 2011 г. по повод въпрос на гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, засягащ концесията за златодобив, дадена от България на канадската фирма БММ в Крумовград, с фразата: „ЕК може да даде България под съд за нередности по случая".

Финансовият консултант смята, че ще „продължи затъмнението на база на какви данни и анализи е определено концесионното възнаграждение или концесионното плащане към концесионера“.

„Тези анализи остават държавна тайна и няма да се публикуват (дори като резюме) в Националния концесионен регистър", пише в анализа на Трифонов, който е убеден, че затъмнението обаче поражда подозрение за корупция.

Срок за реакция 13 дни

Сред проблемите, на които трябва да се търси решение, преди да се приема националната стратегия за развитие на концесиите за девет години напред, Трифонов предлага да се коментира Приоритет 2, в който се залага чрез концесиите да се подобри водоснабдяването и канализацията.

Той цитира Директива 2014/23  и нейния член 12, който забранява това.

Настоящата директива не се прилага за концесии, възложени с цел: осигуряване или експлоатация нa фиксирани мрежи, предназначени да предоставят на населението услуги във връзкa с добива, преносa или разпределението нa питейна вода; отвеждане или пречистване на отпадъчни води.

Съобщение на Европейската комисия от 11 септември 2014 г. гласи: „Комисията относно Европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“
Александър Трифонов е категоричен, че в приетия закон това не е транспонирано и „сигурно скоро водата ще загорчи“.

Той смята, че авторите на бъдещата национална стратегия не са се запознали с доклада на Европейската сметна палата, в който се регистрират провали при прилагането на концесии като форма на публично-частно партньорство при усвояване на финансови средства от фондовете на ЕС и при това не в България, а във Франция, Испания, Ирландия и Гърция.

В Регламент 1303/2013 се въвежда именно публично-частното партньорство, прокарано от Европейската комисия през 2004 г. и не e отменяно досега от нея, а не концесиите. Независимо от това българското правителство и парламентът отмениха закона за ПЧП. Дори Европейският експертен център за публично-частно партньорство (ЕРЕС) при Европейската инвестиционна банка разграничава концесията от публично-частното партньорство (т.е създаването на смесено дружество между публичния и частния партньор, но по специална, а не концесионна процедура).

Въведоха се различни концесионни режими в противоречие с директива 2014/23 – напр. концесия за добив, но така и не се обясни каква разликата между добив и ползване на подземни богатства, които са държавна собственост.

Критериите

В цел 3 на Стратегията е записано: “ефективност и ефикасност при разходването на публични средства и на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и програми".

“Нито в Закона за концесиите, нито в Наредбата към него няма изисквания, методология за прилагането на тези критерии и тяхното остойностяване. В международната практика са въведени за тази цел т.н. сравнителни показатели – компаратори. Това е въведено, защото кредитният ресурс за частен партньор/концесионер е винаги по-скъп от този за публичен партньор. Съгласно стратегията критерий ще бъде най-добро съотношение качество-цена. Това е логично сравнение и няма цифрово изражение“, твърди финансовият консултант.

Злоупотребата с тази постановка и особено при липсата в Закона и Наредбата на тълкуванието „социално приемлива цена“ и начин за нейното доказване ще продължи. Това ще се отрази най-силно при ползването на публичен ресурс при т.н. несамофинансиращи се концесии, при които се допуска до 100% покриване разходите на концесионера, в които влиза и неговата печалба. И всичко това ще бъде за сметка на населението.

Препоръките

В стратегията не е отразена препоръката на ЕК (Recommendation for a council recommendation on the 2018 National Reform Programme of Bulgaria and delivering a Council opinion on the 2018 Convergence Programme of Bulgaria) от 23 май 2018 г., в която се констатира, че:  публично-частното партньорство при научните изследвания е слабо развито; много ниско е технологичното ниво при производството и иновациите; секторът на изследвания страда от структурни недостатъци и това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа. Друг извод на ЕК е, че концесиите не са приложими за научни изследвания съгласно чл. 25 на директива 2014/23 и за изграждане на промишлени предприятия, което в основата на плана „Юнкер“. Следва, че констатираното състояние ще се запази и задълбочи, прогнозира д-р Трифонов. 

„Заложената цел за 2027 г. „Използването на концесиите да даде съществен принос за постигане на националните цели за социално-икономическо развитие и за икономически растеж при балансирано финансиране и справедливо заплащане във времето за ползите от инфраструктурата и услугите“ е добре завоалирана заблуда и покана за източване на държавния и общинските бюджети  към „верни“ на правителството компании", смята той. "В Закона и в Наредбата няма методология как да се измерват ползите. Няма и намек как тази стратегия ще взаимодейства с другите стратегии.“

Досегашният опит

„Няма анализ по отношение размера на концесионните възнаграждения, тяхната справедливост и метода за определянето им. Ако се възприеме за вярна изнесената информация от министър Теменужка Петкова при откриването на Европейския минен бизнес форум на 20 май, че приходът от 565 концесии за добив на подземни богатства за 2017 г. е 100 млн. лева се оказва, че приходите от оставащите 726 действащи концесии съгласно т. 4.2.4 от Стратегията е 23 502 681 лв. или средно 32,3 хил. лева за година. Същевременно в тези 100 млн. лева 40% се падат на три компании – „Дънди прешъс металс“, „Елаците мед“ и „Асарел медет“, пресмята Трифонов.

По думите му в световната практика няма концесионно възнаграждение при добив на подземни богатства от 1,4%.

За да се направи сравнение Александър Трифонов напомня, че предстои добив на злато в землището на Крумовград, като при двойно по-голямо съдържание на злато и двойно по-голяма производителност спрямо находището в Челопеч концесионното възнаграждение е определено на 1,44% – при 1,5% при Челопеч.

„Няма анализ на действащата наредба за оценка на възнаграждението при добив на подземни богатства, а те са изчерпаем източник – няма възстановяване. Поне да бяха взети примери от действащи договори в тази област в Румъния и Сърбия, където освен, че концесионното възнаграждение от 6% държавата има дял до 50% в експлоатиращата находищата компания“, коментира финансовият консултант.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Участъкът от магистрала Хемус от Ябланица до Боаза е готов на 81%