Хазартният бранш отново се обяви против законовите промени на Валери Симеонов

Въпреки че хазартният бранш успя да си „отдъхне“, след като част от спорните промени в Закона за хазарта, предложени от лидера на НФСБ Валери Симеонов, не получиха парламентарна подкрепа, се оказва, че браншът все пак е изправен пред сериозни трудности заради поредния ремонт на законодателната рамка.

Според записаните изменения в Закона за хазарта, приети на второ четене от ресорната Комисия по бюджет и финанси на 16 юли, финансовите изисквания за малките компании от бранша са силно завишени, а достъпът на еднолични търговци до лицензи за казина и игрални зали на практика е преустановен. Правото на това ще имат само дружества с ограничена отговорност или акционерни дружества с поименни акции. Трябва да отбележим, че промените бяха направени от Валери Симеонов и подкрепени от ГЕРБ между двете четения на законопроекта.

Съгласно приетите текстове изискванията за изцяло внесен капитал се повишават на 3 млн. лв. за казината и 1 млн. лв. за игрална зала. Въвежда се и нова, еднократна такса за казина и игрални зали - съответно по 2 и 1 млн. лв., ако лицензът е 10-годишен. 

Пак по предложение на Симеонов бяха повишени и сумите за направени инвестиции, с които операторите трябва да се ангажират, за да получат лиценз.

“Посредством въвеждането на изключително високи, без аналог в България,  еднократни такси за „издаване и поддържане на лиценз“ за игри в игрални зали и казина, в размери между 500 хил. лв. и 2 млн. лева, се редуцира бизнеса на малките и средни предприятия в тази сфера на дейност. Смятаме, че подобно действие няма да постигне целите, заложени в мотивите на вносителите, а ще доведе до консолидации и глобализация в бранша, което противоречи на принципите за поощряване на дребния и среден бизнес, особено в условията на пандемия и предстояща тежка икономическа криза”, това се казва в становище на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), изпратено днес до медиите.  

От организацията подчертават, че измененията за пореден път не са минали през предварително обсъждане със сектора. “Налагащата се практика да се прескача общественото обсъждане може да бъде тълкувана като опит да се приеме нормативен акт, който е лобистки и обслужва определени интереси, без да се съобразява с индустрията, чиято дейност цели да регулира”, твърдят от БТАПОИИ. Според тях промените целят „контролирано ограничаване на хазартната дейност“, като не отчитат негативните последици от начина, по който предлагат да се осъществи това.

Липсата на рационални обяснения за предложените изменения убедително показва, че целта е различна от защита на интересите на всички субекти в игралната инудстрия в България и ще доведе до облагодетелстването на малък брой „големи играчи“, категорични са от бранша. Погазването на конкуренцията исторически доказано не води до нищо добро както за пазара, така и за потребителите и в крайна сметка за държавата. Сектор, който в момента е добре регулиран и сочен за пример в редица европейски юрисдикции, може да бъде ликвидиран в този му вид, като се постави малкият и средният бизнес в невъзможност да отговори на финансовите изисквания на закона, подчертават от игралната асоциация.

Според бизнеса новите такси са в пълно противоречие с принципите за формиране на такси, залегнали в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, които определят, че  размерът на таксата трябва да съответства на разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрол, в т.ч. необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица.

“Същевременно за производителите на технологично игрално оборудване подобен нормативен акт би могъл да е равнозначен на драстично свиване с над 50% на пазара за реализация на продукцията им в страната заради ликвидирането на голяма част от компаниите в сектора, които ще бъдат в невъзможност да изпълнят поставените пред тях непосилни условия. Подобно свиване на индустрията неминуемо ще доведе до загуба на стотици работни места, както и до ръст на безработицата в национален мащаб”, категорични са от бранша.

Според операторите реалният ефект от тези промени ще бъде – консолидация на бизнеса чрез прехвърлянето му от малките и средни предприятия към окрупнени и глобализирани структури, и създаване на неконкурентна среда.