IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

ИПИ: Време е за края на 60/40

Изкуственото запазване на заетостта в сектори или предприятия, ударени тежко от „класическа“ криза, може да бъде много опасно, посочи Петър Ганев

09:14 | 28.02.21 г. 5
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Последните дни бяха противоречиви. Първо стартира масовата ваксинация. Както започна, така и спря – разбирай, че някой написа във фейсбук. В същото време е видимо очакването на 1 март да отворят заведенията. Но докато отворят, то взе, че тръгна нова вълна на вируса. В това противоречие сме вече близо година – коронакризата не бърза да си ходи. Въпреки това, ситуацията днес е различна от март/април 2020 г. Незабранената икономика, в т.ч. индустрията, отдавна не е в условията на непосредствен форсмажор. За разлика от миналата пролет, днес изглежда, че на хоризонта има и решение – ваксинацията върви бавно, но е ясно, че бройките само ще се покачват, коментира Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Извънредното положение от 13 март 2020 г. постави голяма част от икономиката на страната в условията на форсмажор. И макар индустрията да не беше забранена/карантинирана в нито един момент, паниката в Европа доведе до временно затваряне на фабрики, ограничения пред стокообмена и т.н. Нарушените вериги на доставки означаваха, че български предприятия ще претърпят тежък удар в първите месеци на кризата. Още в първите 10 дни на извънредното положение вече имаше десетки примери за предприятия, които временно спират работа.

Класическият пример би било предприятие от аутомотив индустрията, което произвежда компоненти за автомобили и в което работят над хиляди души. Този тип предприятия са част от веригата на доставки в аутомотив индустрията и са напълно зависими от поръчките на големите заводи в Европа. Когато поръчките там изчезнат, предприятието тук затваря – дори няма нужда да имаме карантинни мерки в страната, ударът от Европа се пренася моментално и у нас. Отчитайки, че кризата е наистина извънредна – не класическа финансова, а причинена от непознат вирус, въпросът е какво да се прави спрямо работниците в тези предприятия?

Всички тези работници могат или да се наредят на вече рекордните опашки пред бюрата по труда и да получат своето обезщетение за безработица, или да има временна програма, която да ги запази на работното им място. Последното потенциално позволява на предприятията по-бързо да рестартират своята дейност след нормализиране на ситуацията – точно това се случи с аутомотив заводите у нас между другото. Така се появи популярното „60 на 40“, което всъщност, в различни форми, видяхме в цяла Европа.

Няколко неща следва да отбележим за родното „60 на 40“. Първо, в нито един момент не е имало задълбочена дискусия или някаква форма на консенсус по въпроса дали подобна програма е приложима във всяка криза.

В един бъдещ свят без коронавирус, ако стане криза – както беше у нас през 2009-2010 г., трябва ли ни такава програма? Този тип финансови кризи често са резултат от натрупването на скрити рискове и надуването на балони, тоест те по своята същност са и корективен механизъм – наказват определено поведение и водят до трансформация, в т.ч. в типа заетост на работната сила.

Изкуственото запазване на заетостта в сектори или предприятия, ударени тежко от „класическа“ криза, може да бъде много опасно – все едно да пазим зомби заетост в строителството през 2009 и 2010 г., когато новите работни места ще бъдат на съвсем друго място.

Мярката 60/40 у нас беше въведена не просто защото е криза, а заради извънредността на ситуацията – това е хубаво да се помни.

Вторият важен момент на родното 60/40 беше широкият обхват на мярката. Дискусията в първите 2-3 седмици на извънредното положение постепенно премина от тесен обхват – например покритие само на секторите, които са затворени със заповед, към много по-широк обхват на мярката, включващ всяка фирма със спад на приходите над определен процент.

Третият момент – важен особено в началото на кризата, беше самоучастието на компаниите. Дори и да си затворен временно – като тези аутомотив заводи, трябва да допринесеш за заплата на работниците. Всъщност последното беше голямата драма на работодателите в затворени браншове и доведе до най-много спорове.

Това в общи линии зададе рамката на 60/40 в България. Впоследствие мярката беше променяна в някои детайли и удължавана няколко пъти – последно до края на март 2021 г.

Докато преди година мярката се въведе за предприятия, които са или напълно или частично преустановили работа, в днешния си вариант вече подкрепя заплатите в отдавна отворени такива.

Профилът на компаниите, които в най-голяма степен тежат на мярката също се промени – водещите бенефициенти в началото бяха аутомотив заводите, а днес вече са най-големите държавни компании. На този фон, логично идва въпросът кога следва да е краят на 60 на 40?

От самото начало е ясно, че спирането на 60/40 ще бъде трудно. Компаниите бързо привикват към държавните субсидии, а в някои заплатите се подкрепят близо година – има примерни за компании, които са неизменно част от програмата, независимо от промяната в ПМС-тата.

Общо похарченият ресурс към началото на февруари надмина 800 млн. лева и реално вече се приближаваме до одобреният заем от 1 млрд. лева по инструмента SURE, който ще покрие разходите по мярката у нас. Към момента обаче имаме политическа заявка за ново удължаване на 60/40 до септември 2021 г.

Няма обективен или научно обоснован безспорен критерий, който да отсече със сигурност момента, в който подобна мярка трябва да спре. Есенцията на мярката у нас обаче подсказва, че този момент е по-скоро обвързан с успокояването и нормализирането на икономическите отношения и вериги на доставки, а не с пълното отшумяване на кризата и връщането към предходната траектория на растеж.
Тук не визираме дали трябва да има насочени мерки към административно затворени сега или в бъдеще сектори – например ресторанти и барове, които скоро отварят, но не се знае какво ще стане в следващите месеци или идната зима. Въпросът е в широката мярка, която подкрепя и големите индустриални предприятия.

Една година след идването на коронакризата в Европа е ясно, че връщането към траекторията на растеж ще отнеме повече време. Икономическите отношения обаче, в т.ч. индустриалните такива, вече са сравнително нормализирани, тоест веригите на доставки работят.

Предприятията отдавна не са в някакъв форсмажор, а просто оперират в една различна среда.

Днес трудно може да се аргументира защо едни предприятия трябва да получават подкрепа за заплатите на работниците – вече над 10 месеца, а други да се справят сами. В добра форма или не, ударът на кризата вече беше посрещнат. Сега трябва да се гледа напред към новия растеж.

Част от предприятията ще съкращават хора, други ще разкриват работни места – това е част от нормален процес на преструктуриране на икономиката. На държавата ѝ предстои цял План за възстановяване и устойчивост да изпълнява, не ѝ е работа вече да подкрепя заплатите в отделни предприятия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:17 | 13.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

5
rate up comment 1 rate down comment 0
kane
преди 3 години
Време е за края на ИПИ... от много време е време.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 1
redcretin
преди 3 години
Колко млрд потънаха от началото на 2020 досега?Заробихте ли вече не само децата, а и внуците си? Айде честито :)Останалото са приказки за наивници. 60/40 не е проблема, кражбите покрай нея - са.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 5 rate down comment 0
khao
преди 3 години
тази мярка изобщо не трябваше да се въвежда ... все си мисля че периода на приватизиране на печалбата и национализиране на загубата трябваше да е приключил.. не е работа на правителството да субсидира частния бизнес !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 3 rate down comment 1
ПИЧ
преди 3 години
Прав е Петър Ганев, наистина с тази мярка се подпомагат много фирми , които нямат никаква нужда от подобно подпомагане. Тези фирми са си на печалба и даването на тази субсидия на практика удвоява печалбата им. Кому е нужно това - данъкоплатеца да дава пари за увеличаване на печалбата на печеливши фирми. Трябва да се прекрати тази мярка и да остане само за заведение, ресторанти, тур-агенции и административно затворени бизнеси.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 2
nkavrakov1982
преди 3 години
Време е за края на политиката на ниски и отрицателни лихви.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още