Българите се преквалифицират най-много за програмисти

Българите се преквалифицират най-много за програмисти и заварчици, намалява интересът към обученията за камериерки, продавачи и офис-мениджъри. Това показват данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), представени днес по време на виртуална пресконференция.

Повече от 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия. Най-предпочитаните обучения са за компютърни графици и графични дизайнери, организатори на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици. Само през 2020 г. над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти.

България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за страната ни – едва 2 на сто. Въпреки това се запазва интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника. 

Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри, показват още данните на НАПОО.

Проучване на НАПОО показва, че 50% от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а придобитите умения не са актуални и не съответстват на потребностите на работодателите, коментира инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО.

70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, заявяват, че не биха се ангажирали с разработване на държавни образователни стандарти по професии, учебни програми и задания за изпити по професии, но одобряват и подкрепят дуалната система на обучение. 

Заради COVID пандемията 70% от центровете за професионално обучение в страната са преустановили провеждането на обучения, коментира Красимира Брозиг, главен секретар на НАПОО. Повечето центрове за професионално обучение нямат ресурси за организиране на онлайн обучение, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница. Не са малко и случаите на отказ от обучение в реална работна среда заради страх от инфектиране, допълни той.

Квалификацията и професионалното обучение са важни приоритети за следващия програмен период, като ще се финансират различни мерки за пазара на труда.

Европейските средства, които ще бъдат разходвани в следващите седем години, са на стойност 2,1 милиарда лева. Те ще са насочени към инвестиции в ученето през целия живот, професионалната мобилност, развитието на нови компетенции, валидирането на умения, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, цитирана в прессъобщение на агенцията.

Основният приоритет, според Русинова, е развитието на умения, нужни на пазара на труда, както и формирането на дигитални компетенции, които отговарят на европейската рамка, но и са съобразени с длъжностите и професиите. Заместник-министърът лансира и идеята за създаването на единен сертификационен център, който да оценява резултатите от обученията, включително и тези за дигитални умения, така че да се гарантира качествен резултат за бизнеса.