Мая Манолова: Депутатите оставиха хиляди гладни за Коледа*

Омбудсманът Мая Манолова отправи апел към депутатите, към министъра на труда и социалната политика и към премиера да бъде решен въпросът с неизплатените заплати на работници от фалирали фирми. Това тя заяви на брифинг в парламента след заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на която са били разгледани на второ четене промени в Кодекса на труда, съобщи БТА.

"Депутатите от социалната комисия и социалният министър попариха надеждите на хората с неплатени заплати, при фалит на предприятия да получат заработеното. Става дума за близо 5 хил. души и дължими заплати в размер на общо 30 млн. лв.", заяви Манолова.

Тя уточни, че става въпрос за "работниците от хранителната верига, която фалира, за работниците от един телеком, за работничките от Дупница, за шивачките от Ветрен, за работниците от Плевен, от Русе".

В случаите на фалит на предприятия служителите имат право да получат неизплатените си заплати чрез фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". По думите на Манолова към момента във фонда са налични 250 млн. лв. Тя уточни, че това не са публични средства, фондът е солидарен и парите в него се събират от работодателите.

За да си получат парите от фонда, при фалит на работодателя трябва да има постановено решение от съда за започване на производство по несъстоятелност, обясни Манолова. 

Но по думите й няма орган в държавата, който да е длъжен да подаде молба в случаите на неплатени заплати и такива производства в редица случаи изобщо не започват. В момента има тримесечен срок между прекратяване на трудовото правоотношение и започване на производството по несъстоятелност, който ако бъде просрочен, гражданите не могат да си получат парите. С новите текстове срокът ще е 12-месечен. Според Манолова обаче работниците няма да могат да си получат парите, защото социалната комисия е решила промените в Кодекса на труда да влязат в сила от 1 юли 2018 г., а работниците са с прекратени правоотношения от началото на 2017 г.

Има две искания - текстовете да влязат в сила веднага и 12-месечният срок да отпадне, обясни Манолова. Тези искания обаче не са били приети в комисията, допълни тя. 

"Възлага се на Инспекцията по труда да започва тези производства, но на инспекцията, видите ли, й трябвали 12 месеца да се подготви, за да пуска едни молби на база проверки, които извършва, че има неплатени заплати и че трябва да започне производство спрямо този работодател. Чак от 1 юли 2018 г. тя ще има този ангажимент", обясни Манолова.

В навечерието на Коледните празници, новината, която социалната комисия и социалният министър предават на българските граждани с неплатени заплати е, че те никога няма да си получат заплатите, каза Манолова и допълни: "Заради бездушие, заради нежелание да бъдат подкрепени тези, които имат най-голяма нужда от подкрепа и техните семейства".

"Не просто съм гневна. Аз съм отчаяна, защото поех пред тези хора ангажимент, че те ще си получат това, което са заработили. Вече не знам какво още мога да направя пред бездушието на най-социалните от народните представители - тези в социалната комисия, и на социалния министър", коментира Манолова. Тя заяви, че ще продължи да апелира за решаване на проблема и ще поиска среща с лидерите на парламентарните групи по въпроса. "Необходима е просто една промяна в закона и малко работа от администрацията", каза още омбудсманът.

Междуврменно социалнията министър Бисер Петков обяви пред журналисти в парламента, че Главната инспекция по труда (ГИТ) трябва да има допълнителен бюджет и капацитет, за да може да инициира производство по несъстоятелност за фалирали фирми, както предвиждат промени в Кодекса на труда. Затова в проекта се предвижда ведомството да изпълнява новото си задължение от 1 юли догодина. Допълни той, цитиран от БТА.

Именно срещу този срок остро възрази омбудсманът.

Предложението ГИТ да инициира производства по несъстоятелност е ново, направено от Мая Манолова в процеса на обсъждане, разясни социалният министър. Бисер Петков уточни, че е имало различни варианти кой да изпълнява тази роля - от управителя на НОИ през омбудсмана, НАП и последно - ГИТ. 

Отговорният подход е да бъдеш подготвен за новата функция, коментира той. Петков отбеляза, че и досега ведомството е изпълнявало контролни функции и от началото на годината са платени 14 млн. лв. забавени заплати.

Но вече става дума не само за контрол, но и за правото на инициатива да бъде разкрито производство по несъстоятелност, посочи социалният министър. Той разясни, че за да може ГИТ да изпълнява тази неприсъща специфична функция, трябва да разполага с допълнителен бюджет включително и за покриване на разходите по тези производства, което е предвидено да е от бюджета на агенцията.

Освен това щатът няма да е от трудови инспектори, тъй като ще се подготвят доказателства, с които да бъде подкрепен искът, подчерта Бисер Петков.

По думите му, за да получат работниците заплатите си, исковете трябва да бъдат добре подплатени с доказателства.

Предполагам, че още веднъж ще бъдат огледани всички текстове, така министърът отговори на въпрос дали все пак ще има ощетени работници, ако промяната влезе в сила от юли догодина.

*Обновена към 17 ч. с позицията на Бисер Петков.