Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Одържавяването на лотариите остава в сила

Конституционният съд отклони искането на Висшия адвокатски съвет да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за хазарта от края на февруари

Одържавяването на лотариите остава в сила

Снимка: Pixabay

Конституционният съд не допусна за разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за хазарта. Това става ясно от справка на сайта на съда.

Припомняме, че в края на февруари влезнаха в сила промени в Закона за хазарта, според които лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", се прекратяват и съответните удостоверения за издаден лиценз се обезсилват. Така на практика Държавният спортен тотализатор става монополист на лотарийните игри.

Решението на Конституционния съд е взето единодушно с 11 гласа.

Конституционното дело бе образувано на 14 май 2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет. Според вносителя оспорените разпоредби накърняват правото на гражданите на свободна стопанска инициатива, без да е налице конституционно защитена ценност, която да оправдае подобно засягане. Според Висшия адвокатски съвет налагането на държавен монопол по отношение само на един от видовете хазартна дейност – лотариите – поставя организаторите на тези игри в неравноправно положение спрямо останалите търговци, осъществяващи хазартна дейност. 

Според Конституционния съд оспорената законова уредба на организирането на лотарийни игри налага прекратяване на съществуващите лицензи, притежавани от частни лица и според вносителя представлява създаване на държавен монопол в противоречие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията. Изчерпателното изброяване в тази разпоредба на сферите на икономическа дейност, в които държавата може да наложи монопол, няма отношение към правомощието на държавата да регламентира стопанските дейности – както посочените изрично в чл. 18, ал. 4, така и всички други. 

Още по темата

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за хазарта хазартните игри и дейностите по закона могат да се организират само от търговски дружества, еднолични търговци относно дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, юридически лица с нестопанска цел, що се отнася до благотворителни томболи (чл. 15 от Закона за хазарта), и държавата. Следователно хазартните игри, с изключение на благотворителните томболи, представляват услуги, които могат да бъдат предоставяни само от лица, които имат качеството „търговец”, или от държавата чрез Държавно предприятие „Български спортен тотализатор". Държавата може да извършва такава дейност единствено за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

„Уредбата на социалните и икономическите права предполага по-широка свобода на преценка с оглед на разполагаемия ресурс на държавата, както и на необходимостта от засилен контрол над някои стопански дейности, носещи икономически, социални, здравни и други рискове, каквато е например хазартът. В тази сфера следва да се държи сметка за връзката на регулацията на социалните и икономическите права с провежданата държавна политика, определена от законодателя и да се зачита законодателната дискреция при разпределянето на публичния ресурс. В противен случай конституционният контрол би бил използван по недопустим начин за преразпределение на публични средства и в крайна сметка за пренаписване на политическия дневен ред“, пише още в мотивите на съда.

От решението става ясно още, че законодателят притежава широка, макар и не неограничена, свобода на преценка при приемането на уредбата на хазартните дейности, включително и на условията за предоставяне на лицензи за организиране на лотарии. Въпреки че може да има практическо отражение за удовлетворяването на вземанията на печелившите, предвиждането на критерии за лицензиране и отнемането и прекратяването на лицензите за организиране на лотарийни игри въз основа на тези критерии е част от регулативните правомощия на държавата и е един от контролните механизми, необходими за осигуряване на законосъобразното им провеждане. В този смисъл оспорваната уредба се отнася до обхвата на лицензионния режим за извършване на специфична търговска дейност, контролирана от държавата, а не до правата и свободите на гражданите.

„От практиката на конституционния съд следва, че субектите по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията не могат да оспорват и закон, с който се нарушават права на граждани, произтичащи от сключени от тях договори за услуги (Определение № 8 от 2 декември 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.). Поради това Конституционният съд следва да отхвърли като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за хазарта“, пише в мотивите.

По статията работи: Ралица Пейчева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Кадър на деня за 29 октомври