Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

SGI: Рязко се развиват технологиите и познанието какво значи устойчивост

Винаги съветваме нашите клиенти за отговорно отношение към жизнения цикъл на проектите, посочва арх. Тихомир Казаков, съосновател на Stephen George International - Bulgaria

SGI: Рязко се развиват технологиите и познанието какво значи устойчивост

Снимка: SGI

Арх. Тихомир Казаков основава Stephen George International - Bulgaria заедно с Александър Доу. Той е специалист в проектирането на офисна и жилищна архитектура, както и в в уреждането на законовите уредби и тяхното тълкуване при работата на компанията с международни партньори и инвеститори. Оглавява проектите на SGI в Русия. В българския офис координира всички процеси, касаещи екипа и общата политика на фирмата.

Aрхитектурната компания SGI е единственият български носител на тазгодишната German Design Award, която се присъжда за новаторски принос в немския и международния дизайн. German Design Council е сред водещите световни компетентни центрове за комуникация и обмяна на ноухау в областта на дизайна. За разлика от много други конкурси, проектите, които се оценяват от Германския съвет по дизайн, не се избират с кандидатстване, а се определят от международно независимо жури.Основана от арх. Тихомир Казаков и арх. Александър Доу през 2010-а, SGI празнува и 10-годишния си юбилей през тази година.

Investor.bg разговаря с него за тенденциите в строителството на жилищни и офис имоти, градската среда в столицата и бъдещото развитие на SGI.

Арх. Казаков, архитектурно бюро Stephen George International е създадено през 2008 г., как успяхте да преминете през вероятно трудния период, предизвикан от световната финансова криза, още в самото начало на съществуването си?

Трудно, с постоянство и отдаденост. Отчитахме ситуацията в световен мащаб - финансовата криза засегна не само нашия бизнес, а абсолютно всички отрасли. Но във времето се фокусирахме върху развитието на основните умения на нашия екип и върху това да експонираме предимствата си, за да осигурим в перспектива на нашите клиенти желаната висока добавена стойност от професионални услуги. Използвахме началото на компанията за да направим правилната инвестиция – а именно, тази в екипа.

От тази година SGI е автономна компания, като запазвате партньорството си с екипа във Великобритания. Каква е причината за това решение и защо го вземате точно сега?

SGI винаги е била автономна компания в юридическия смисъл на думата, но разпределението на партньорските дялове беше структурирано по различен начин. Заради различната специфика на работа на английското законодателство и английската счетоводна система, обаче, стигнахме до решение, че е по-добре да придобием изцяло дяловете от българска страна. Сега имаме по-голяма свобода за самостоятелни решения, а и успяхме да включим и нашите ключови директори в партньорска програма, за придобиване на част от финансовите дялове в компанията, а с тях и от отговорността, които те носят със себе си. От гледна точка на евентуална задаваща се криза решихме компанията да инвестира и в други бизнеси. Това ще ни позволи да диверсифицираме услугите, които предлагаме, и да осигурим за компанията по-голяма финансова независимост при последваща колизия на пазара.

В портфолиото Ви има както жилищни имоти, така и офиси. Какви са новите тенденции при проектирането на тези два типа сгради?

Новите тенденции всъщност не са променени в последните 7-8 години – наблюдаваме все по-голяма осъзнатост по отношение на ползването на енергийни ресурси, стремеж към постигане на устойчивост на сградата, нейното добро стареене и по-голям период на експлоатация. Това води до намаляване ресурсите, които се изискват в един такъв жизнен цикъл. Рязко се развиват технологиите и познанието какво значи устойчивост. Това е една от ключовите сили на екипа на SGI - винаги съветваме нашите клиенти за отговорно отношение към жизнения цикъл на проектите, защото смятаме, че това дава добавена стойност на продукта, който те предлагат на пазара. В крайна сметка за бизнеса най-добрият апартамент е този, който можеш да продадеш и препродадеш.

В началото на миналата година SGI спечели конкурса за нов център на Боровец в партньорство с британското архитектурно студио William Matthews Associates. Кои са акцентите в проекта и на какъв етап е работата по осъществяването му?

Тепърва финализираме административните си взаимоотношения с община Самоков, която е възложител на проекта и би следвало да продължим към следваща фаза - да развием проекта от ниво концепция, до ниво на технически проект и т.н. Твърде много ни отне администрирането на договора с община Самоков, поради една или друга причина. Няма виновни, просто процедурата е тромава.

SGI работи  и по интериорен дизайн за офис сгради на множество световни компании. Какъв е профилът на клиентите, които се обръщат към Вас за подобни проекти и как се променят изискванията им през годините?

По отношение на интериорите, повечето ни решения са с корпоративна насоченост. В сектора нещата се промениха от гледна точка на спекулативното отворено пространство, за даване под наем, до конкретни изисквания на фирмите, които правят персонализиран дизайн за своя офис или централа.

Това, което на мен ми прави впечатление е, че все повече фирми изискват не само дизайн решения, а и такива, които ще направят средата по-светла, по-благоприятна, по-фънки. Голяма част от желанията на клиентите ни са свързани с функционалните взаимовръзки в офиса, с начина, по който работи самата организация. Как въпросното функционално решение, подкрепено със съответните цветови и дизайнерски похвати, би спомогнало за една по-голяма производителност и комфорт. В този смисъл ние сме и бизнес консултанти на клиентите си – роля, която приемаме с необходимата отговорност.

Във и около София се строят все повече жилищни комплекси от затворен тип. Каква е причината за това? Кои са предимствата на живота в затворен комплекс, има ли и недостатъци?

Често говорим по този въпрос, защото това е ясно забележима линия в България. Само че в световен мащаб тенденцията по-скоро е за комплекси от отворен тип. Те запазват донякъде своята диференциация - на сигурност, на обособеност като жилищен комплекс, но са отворени към града. В момента се строи един такъв комплекс проектиран от нас - Kamenitza Park в Пловдив, където въпреки привидната отделеност, през централната алея минава един основен пешеходен поток, който свързва двете части на града и всъщност вътрешната среда става пресечната точка на двата околни квартала.

Ваш е проектът за многофункционалния комплекс Garitage Park, който стана първият проект от Централна и Източна Европа със сертификат BREEAM Communities за екологична устойчивост. Какви са изискванията, на които трябва да отговаря един проект, за да получи такъв сертификат, и кое е различното при проектирането?

BREEAM е сертификат за добрите строителни практики, които увеличават жизнения цикъл на сградата и увеличават комфорта на обитаване. Конкретно в BREEAM Communities се отчита и как даденият комплекс взаимодейства с околните части на града. Една сграда, малко или много, е самостоятелна. Когато се оценява цял квартал, критериите са многократно по-сложни и високи – гледа се как той се свързва с цялата градска тъкан на комуникация, транспортен достъп, замърсяване, нов автомобилен трафик, който предизвиква, възможност за пешеходен достъп, нужда от детски градини и т.н.

SGI Bulgaria се нарежда сред най-добрите компании в света на дизайна с мащабния градоустройствен план на новия комплекс Garitage Park.

Доколко разпространено е устойчивото проектиране в България и каква е добавената стойност за обитателите на такива сгради?

Все повече инвеститори, по мои наблюдения, се обръщат или към BREEAM, или към LEED. Към момента добавената стойност е по-скоро маркетингова. Не знам до колко частният клиент осъзнава какво означава сертифицирането по някой от двата стандарта. Имал съм дискусии с наши клиенти и приятели, които са искали да си купуват жилище и са ме питали какво означава този сертификат. Давал съм им насоки къде да четат и често са ми звънели още на същия ден, казвайки че „то това било много яко“. Но това са по-скоро единични случаи. Надявам се в някакъв момент хората да започнат да се интересуват и да четат повече. Всъщност това е една от мисиите на нашата компания – да допринасяме за по-качествения публичен дебат по темите за архитектурата.

Каква е равносметката Ви за първите 9 години на компанията и за развитието на българския пазар на жилищни и бизнес имоти през този период?

Ако погледнем чисто статистически, би следвало да съм с позитивна оценка за колектива и портфолиото, които успяхме да развием с Алекс. В първите години от излизането от кризата се забелязваше една сравнително висока отговорност и по-задълбочено обмисляне на конкретни проекти и продукти от страна на инвеститорите и от страна на строителите, която, според мен, на фона на наистина дивия пазар в момента, продължава да се запазва. От време на време се появяват хора, които не са се занимавали с този бизнес и се втурват прекалено бързо, без да се замислят над нещата, но това са грешки на растежа, които много бързо се саморегулират. Така че мисля, че пазарът е сравнително по-отговорен към момента, строят се доста по-качествени сгради.

Тъй като работите и живеете в София, как оценявате градската среда в столицата, в каква посока трябва да се промени?

Градоустройствено погледнато, презастрояването на София няма нищо общо с това, че се строят качествени неща. Всъщност аз дори съм против този термин – “презастрояване”, защото това е неизбежно. Един град е жив организъм, ще продължава да се строи, ще продължава да се руши, ще продължава да се изгражда наново. Девизът на София е “расте, но не старее” - това е точно така - ако тя не се възстановява, не се строи, няма ново строителство, нови булеварди, тя няма да расте, а ще старее. За мен лично - проблем е недостатъчната инфраструктура, която да поеме всички нови сгради, било то жилищни, било то офисни. И в този ред на мисли, е редно да се обърне по-голямо внимание в устройственото планиране, осигуряването и обезпечаването на инфраструктурата към новите квартали, новите сгради. Ако трябва да дам примери с чужди градове, можем да разгледаме Милано. Той не е незастроен град – напротив! Но там отношението към градската среда, към булевардите, озеленяването, решенията на трафика… работено е много в последните 10 години. И затова Милано се превръща от един индустриален и неприветлив град - в това, което е в момента. 

Какво е мнението ви за строителството на високи сгради в столицата? Какво е мястото им в съвременния градски облик и как трябва да се подхожда при планирането им сред заобикалящата среда?

Не мисля, че има еднозначен отговор. София не е типичният европейски град, който се развива по височина отвън навътре, тоест по периферията си разгръща по-ниско строителство и концентрира високите си сгради в центъра. Предвид историческите и археологическите си особености, София и георграфски, и строително е разположена в котловина. Това предопределя и нейната структура от ниско строителство в центъра към високо по периферията, което води до блокиране на голяма част от естествената аерация на градската среда. С предвиждането на общоустройствения план според мен могат да се намерят необходимите зони и територии, където да се развият така наречените ситита. Високото строителство така или иначе в целия свят е необходимост - на много малка площ успяваш да концентрираш голяма част от бизнеса или от жилищата, което води съответно и до по-голям трафик, което пък предполага и по-големи свободни площи около конкретното високо строителство. Аз лично не съм против високото строителство, просто е специфично.Трябва да се обмисли сравнително добре, преди да се пристъпи към изпълнение на една висока сграда. 

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

Коментари ()


Още от