Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Начало

ИПИ: Промените в Гражданския процесуален кодекс – рунд четвърти

На ЕК трябва да се обясни, че съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем в принудителното изпълнение срещу длъжници, посочи Красен Станчев

 

В изброяването на „икономически по-силните страни“ банките водят списъка на стопански субекти от много различно естество, чието групиране по този начин изглежда най-малкото неправомерно. Банките осъществяват кредитна дейност по занятие със средства на акционери и кредитори, като най-същественият ресурс, който управляват, е този, предоставен им от спестителите, депозантите.

Правилата за кредитиране при тях и дружествата за бързи кредити са едни и същи и по закон, и по практика; разликата е, че дружествата правят това предимно за своя сметка. Добавянето в този списък и на доставчиците на услуги (включително мобилни оператори), които са съвсем други стопански деятели и при които договорите имат съвсем различна среда и характер в сравнение с тези за заем, е крайно недалновидно.

„Монополните дружества“ обикновено са такива по друг закон и поради стечение на обстоятелства в доставките на електричество, вода и топлоенергия. Част от тези обстоятелства се регулаторни, т.е. следствие на политики в тези области на стопанството. А дружествата за събиране на вземания не са регулирани изобщо, нито от ГПК, нито от някакъв специален закон (какъвто например не е случаят с частните съдебни изпълнители). В този контекст следва да се има предвид, че доставчиците на услуги и характера на техните договори с ползвателите им са регулирани от закона за защита на потребителите.

Накрая, смисълът на тези не съвсем рационални основания на предлаганите изменения, е в това да се изключат банките от заповедното производство по тази глава от ГПК или събирането на техните вземания да се оскъпи.

Процедурното основание на този подход са препоръките от писмо на Европейската комисия (ЕК) от 24.01.2019 г. до Република България.

В него се казва буквално следното. „Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори като например банки могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия.

Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.“

Ако трябва да разтълкуваме казаното от ЕК, то следва да се констатира следното.

В писмото става дума за „съдебната практика“. Според промените в ГПК от 2017 г. съдилищата имат възможността да преценяват обстоятелствата служебно.

В писмото не се говори за равнопоставеност, „икономическа сила“ или „баланс на интересите“ (каквато е аргументацията и в предишния, и в този законопроект на Омбудсмана, както и в основанията за възбуждане на споменатото конституционно дело от 2012 г.). В него става дума за служебна преценка от страна на съда „на справедливостта“ на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446. Разпоредбата на последния също е изменена и допълнена през 2017 г.

В писмото наистина се споменават банките, но с известна доза неразбиране и неяснота, говори се за „почти“ автоматичност при правото им да събират вземания. И след това се споменава необходимостта от преценка на „справедливостта“.

По повод разискването на ролята на банките и обществения интерес от тяхната стабилност в споменатата решение на КС се казва, че „предвид изложените съображения и в частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките)“.   

Заключителното искане на ЕК е България да „изпрати удовлетворителен отговор“. Срокът за него е 24 април т.г.

Какво и защо следва да се направи?

Очевидно е, че за оставащото време законодателите у нас, колкото и да са мобилизирани, не ще могат да преценят внимателно и задълбочено всички последици от направените предложения за изменение и допълнение на ГПК. Но такива в действителност и не се искат, и не са необходими. Онова, което е необходимо да се направи, е да се обяснят на ЕК измененията в ГПК от 2017 г. и смисълът на Решение №12/2012 на Конституционния съд. Може с подробности да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение. Как това може да стане практика е вероятно предмет на друго законодателство, не на промяна в ГПК.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

4
 
6
 
1
преди 1 година
Ох, като започнат да вият на умряло неолибералчета, значи се случва нещо в положителна посока. Вие сами си го навлякохте това, неолибертаци, с безогледното скубане и дране в продължение на няколко десетилетия. Време е да платите сметката и да разберете, че нито сте най-красивите, нито сте най-умните. Държа да отбележа, че не съм длъжник и никога не съм бил - просто ми се гади от нарцисизма на някои хора.

Още от Начало
САЩ и Гърция призоваха за мирно разрешаване на споровете в Средиземноморието