Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Начало

Красимир Каракачанов: Кризата прави комуникацията между партньорите по-добра

Според министърът на отбраната психозата в Европа покрай коронавируса е била прекалено голяма

Красимир Каракачанов: Кризата прави комуникацията между партньорите по-добра

Снимка: БГНЕС

Явно кризата прави комуникацията между партньорите по-добра. Тука не е моментът да си мерим кой колко мерки е предложил и кои мерки са били по-рационални. Ние не се състезаваме с никой. Повечето от нещата, за които говорим за подкрепа на българския бизнес, за ограничаване на монополите в търговията с хранителни продукти, протекционизмът, тоест, подкрепата на българската икономика, на българския производител - това са неща, които ние ги говорим отдавна. За съжаление във времето на коронавируса явно има повече чуваемост. Това заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в предаването "Панорама" по БНТ.

Според него психозата в Европа покрай коронавируса е била прекалено голяма. Той допълни, че мерките, които са били наложени от българското правителство, са дали резултат и България е страната с най-малко заболели и най-малко починали в Европа на глава от населението. Той уточни, че още когато са гласували тези мерки на 13 март, той и колегите му от ВМРО са предложили мерки, касаещи оцеляването на дребния и средния бизнес, на земеделието и туризма.

Още по темата

Министърът каза, че е закономерно отхлабването на мерките, защото ситуацията е стабилна и защото икономиката не може да бъде унищожена с едни по-дълги мерки.

Той обяви, че подкрепя и създаването на държавни бензиностанции.
 
"Тайна ли е, че отдавна и бизнесът и хората говорят, че цените на горивата са ненормално високи? Какво е лошото в това, ако държавата може да създаде една държавна структура, която да регулира пазара на горива, за да могат и другите да се съобразяват с това, тоест, частните. Така, че това не е протекционизъм. Това, че имаме военни заводи, а не купуваме всяко парче желязо от чужбина, не е протекционизъм. Това е икономика. И е така в нормалните държави", коментира Каракачанов.
 
Според него на ЕС в последните 10 години много неща не му харесват. Там се говори за солидарност, за свободно движение на хора, стоки и капитали, свободен пазар, допълни Каракачанов и попита: "На кого разчитаха гражданите на България и другите европейски държави, къде изчезна солидарността в тази пандемия?" И отговори: "Гражданите и днеска разчитат на държавата, не чакат някой от Брюксел да им реши проблемите".
 
"Какво се случи със земеделието с това свободно движение? България беше орязана със субсидиите, нашето земеделско производство не е конкурентноспособно, появиха се големите хипермаркети, 75% от хранителните продукти са внос на пазара, българският производител е на опашката, това нормално ли е? В 21 век държавата България, която от 30-години на миналия век храни цяла Източна Европа, а след 44-та година и целия Съветски съюз да внася 89% от хранителните си продукти, вместо да изнася. След като не е нормално, не е ли логично да се вземат мерки", каза още той.
 
По въпроса със Северна Македония Каракачанов коментира, че искат да се постигне една нормална ситуация, при която съседната държава, в която живее еднородно и едноезиково население, да стане нормална държава, а "не да бъде управлявана от един политически елит, който с политиката си създава конфронтация и напрежение в последните десетилетия. След като техните политици искат да се докопат до благините на ЕС, би следвало да спазват и определени правила. Едно от тях е добросъседски отношения", категоричен беше Каракачанов.
 
По статията работи: Радостина Ивчева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
3
 
2
преди 6 месеца
С колко кила напълня Каракачанов покрай "кризата" ?
2
 
3
 
1
преди 6 месеца
В превод : В кризата,с партньорите обираме държавата по-леко,и незабележимо за обществото.

Още от Начало
България е сред страните в ЕС с най-ниски разходи за научна и развойна дейност