Недоверието към политиците преследва Петата република във Франция

За първи път в историята на Петата република във Франция бивш президент е осъден на затвор за корупция и злоупотреба с влияние. По т. нар. „афера с подслушването“ Никола Саркози, който твърди, че е невинен и планира да обжалва, е обвинен, че е обещал през 2014 г. помощ на бивш съдия, за да получи работа в Монако в замяна на информация, свързана с друг случай, пише Financial Times.

По това второ дело, което сега е прекратено, Саркози беше заподозрян, че е поискал незаконни средства от наследницата на L’Oreal Лилиан Бетанкур за успешната си предизборна кампания за президентските избори през 2007 г. Откакто напусна „Елисейския дворец“ през 2012 г., Саркози е преследван от скандали, вариращи от финансирането на предизборната му кампания през 2007 и 2012 г. до консултантски договор с руска застрахователна компания.

Осъждането на бившия президент предизвика сътресение във Франция. Страната има едно от най-високите нива на недоверие към политиците в Европа. В проведено през януари и февруари допитване във Франция, Германия, Италия и Великобритания, френските граждани бяха най-негативно настроени към политическата си класа.

Около 65% от участниците смятат, че избраните членове и лидери на политически партии са „предимно корумпирани“, докато само 42 на сто са на сходно мнение в Германия и 52% във Великобритания. Освен това само 16% от французите се доверяват на политическите си партии спрямо 17% в Италия, 32% във Великобритания и 39% в Германия.

Наред с вредните последици за страната последиците за фреската десница далеч не са незначителни. Тя не успява да се възстанови от провала на Франсоа Фийон, който беше неин кандидат през 2017 г. Неговата предизборна кампания се срина заради скандал за злоупотреба със средства, откривайки пътя пред двамата аутсайдери – Льо Мен и Еманюел Макрон. Оттогава десницата няма ръководна фигура, способна да я обедини и изведе до победа.

Както често се случва, когато липсва ясно лидерство, бившите лидери са обгърнати в носталгична светлина. Саркози, който беше победен през 2017 г. от кандидата на социалистите Франсоа Оланд, се представя през последните няколко години като „невъзмутим мъдрец“, нравствен авторитет и човек, който не може да бъде игнориран, защото беше последният кандидат, спечелил президентския мандат за десницата през 2007 г. Той е консултиран и обгрижван и мнозина в дясно се надяваха, че ще е техният кандидат през 2022 г. или ако не „куклата“, то поне да е кукловодът. Тригодишната му присъда с още две години условно слага край на тези планове и прогнози.

Влиянието на Саркози върху френската десница и индиректно върху бъдещето на страната сега внезапно се сви. Човекът, който публикува първия том от мемоарите си през 2020 г. със заглавие „Времето на бурите“, отсега нататък трудно ще може да се определи като човек над бурите на политическия живот, който може да ги укротява. Категоричното осъждане на предполагаемата несправедливост с осъдителната му присъда или твърденията за политизиране на съдебната система не могат да замъглят това.

През последните 25 години, правилата за поведение на политическите фигури и за финансиране на обществения живот се променят дълбоко. Те стават много по-строги отпреди. Но политическите стандарти не винаги отговарят на това темпо. Съдебната система, макар и подложена на критики, вдъхва далеч по-голямо доверие на обществото – 48%, отколкото политическите партии – 16% или президентството – 37%. В този контекст Саркози изглежда е настигнат от миналото си, което сега заплашва неговото настояще и бъдеще.

Френската десница ще трябва да се справи без него, да излезе от носталгията си и да се оформи, използвайки собствените си интелектуални ресурси и хора. Това е трудна, но не невъзможна задача. Около 70% от френските избиратели, участвали в допитването на Ifop през февруари, са заявили, че не искат втори тур на президентските избори между Льо Пен и Макрон. Така че има място за трети кандидат, който може да осуети резултата с предизвестен край, който хората също казват, че не желаят.

Френската левица в момента е изцедена и разделена. Така че всички погледи са насочени към умерената десница, където няколко кандидати изглежда набират популярност, особено Ксавие Бертран, президент на областния съвет на О-дьо-Франс в Северна Франция. Ясно мнозинство от избирателите, подкрепящи "Републиканци", основната дясноцентристка партия, го смятат за „добър кандидат за втори тур“ на президентските избори.

За да се стигне до обратния завой към десницата, трябва да се спечелят отново десните избиратели, които бяха привлечени от Макрон през 2017 г. Десницата трябва да убеди обществото, че в бъдеще няма да затъва в митове за „великия човек“ и „човека на деня“, нито да прекалява с препратки към Наполеон Бонапарт, чиято фигура беляза силно една от основните традиции на френската десница.

Банапартисткият калъп ще бъде оставен на Макрон. Това би било забележително възстановяване на френската десница и ще сложи край на десните лидери от бонапартисткото училище.