IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Европа страда от дълбоките си вътрешни разделения

Фрагментирането на обществото на континента вече ясно показва, че малко послания са убедителни за повече от един сегмент от обществото

09:18 | 16.12.18 г. 3
<p>
	Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел сдаде властта в ХДС на Анегрет Крамп-Каренбауер.&nbsp;<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел сдаде властта в ХДС на Анегрет Крамп-Каренбауер. Снимка: Ройтерс

Унизителните провали на британското правителство заради Brexit показват, че едно нещо все още обединява Лондон с континенталната част на Европа – все по-трудното управление на западноевропейските страни, в които нови разединения затрудняват постигането на мнозинство по пътя напред, пише Wall Street Journal.

Решението на британския премиер Тереза Мей да отложи гласуването в парламента на сделката й за напускане на Европейския съюз и по този начин да предотврати унизително поражение във вторник, което можеше да я свали от власт, открива пътя към най-напрегнатите седмици за Brexit, откакто британците гласуваха за излизане от ЕС през 2016 г.

В същото време се надигат политически драми и във Франция, Италия, Германия и Испания. Проблемите и сценариите се различават в отделните страни. Въпреки широко обсъжданите международни тенденции като разрастване на популизма, „европейската политика е и остава преди всичко национална политика“, казва Кас Мъд, политолог от университета в Джорджия.

Но скритите двигатели до известна степен си приличат. Разделението заради икономиката, културата и географията е предизвикателство за дълготрайността на правителствата или за способността им да следват дневния си ред.

Големите улични протести срещу френския президент Еманюел Макрон и дневния му ред в подкрепа на бизнеса вадят на показ недоволство, което прилича на гнева на някои привърженици на Brexit или на възхода на антисистемни партии в Италия.

Десет години след финансовата криза подложените на натиск домакинства се чувстват изоставени от политическите и бизнес лидери. А самата култура, говорене и дори начин на обличане на днешните лидери изглеждат по-подходящи за лъскави глобализирани градове като Париж, Лондон и Милано, отколкото за провинциалните градове, в които живеят повечето хора.

Конкретни политики като вече отложеното повишаване на акциза върху горивата на Макрон се превърнаха в капката, която преля чашата на търпението на провинциална Франция, недоволна от елита в големите градове. 40-годишният Макрон, който е бивш инвестиционен банкер и беше избран за президент миналата година, сега е смятан за арогантен и отдалечен от проблемите на народа. Но обществени допитвания показват, че опонентите вляво и вдясно на центристкия президент също губят популярност. Това подчертава фрагментирането на обществото в Европа, където вече малко послания са убедителни за повече от един сегмент от обществото.

На повърхността Великобритания изглежда като изключение от раздробяващата се партийна система в Европа. Управляващата Консервативна партия на Мей и лявата опозиционна Лейбъристка партия доминират, подкрепени от избирателна система, която не позволява на опонентите им да се разраснат. Но между отделните фракции в двете партии се разиграва битка за това как да се осъществи Brexit и дали да не се преосмисли.

„Имаме две големи партии, но те са безнадеждно вътрешно разделени“, казва Ананд Менон, преподавател по европеистика в King’s College London. Не само практическите главоболия около Brexit предизвикват разединение в партиите, но и културното разделение между социален либерализъм и социален консерватизъм, както и разривът между Лондон и провинциална Англия, казва Менън.

„Политическата география се отнася както за Франция, така и за Великобритания, но едни и същи фактори се проявяват по различен начин заради различните национални институции, отбелязва Менън.

Географски бунт пренареди и италианската политика на изборите в началото на тази година, когато антисистемното движение „Пет звезди“ нанесе съкрушителен удар на системните партии в южната част на страната, а крайнодясната „Лига“ направи същото на север. Коалицията между двете гневни движения е едно от най-популярните правителства в Европа. Много италиански наблюдатели правят паралели между двете партии и притесненията на протестиращите от движението на „жълтите жилетки“ във Франция.

Но привлекателните икономически обещания на партиите се сблъскват с реалността на крехките публични финанси на Италия. Инвеститорите разпродават италиански държавни ценни книжа, а банките тласнаха вече забавящата се икономика на ръба на рецесията. „Лига“ и „Пет звезди“ опитват да ограничат плановете си за разходите, за да се съобразят с бюджетните правила на Европейския съюз, които преди това критикуваха. Но търсенето на компромис засилва напрежението помежду им и съмненията за това колко месеца ще се запази правителството.

За разлика от останалите страни Германия изглежда по-стабилна политически, отколкото преди няколко седмици. Предпочитаната наследница от канцлера Ангела Меркел, Анегрет Крамп-Каренбауер, стана лидер на дясноцентристката й партия Християндемократичен съюз (ХДС) и даде знак за приемственост след година на силен натиск върху Меркел.

АКК, както е известна, даде тласък на изпитващата затруднения партия в обществените допитвания, поне засега. Но не е ясно колко ще се запази нарасналата подкрепа за ХДС, която се сви заради възхода на Зелените отляво и на антиимигрантската „Алтернатива за Гемания“ от дясно. Меркел може да спечели време като канцлер, но отстъпи още от действителната си власт.

В Испания доскоро малкото крайнодясно движение „Вокс“ спечели 11% на местни избори този месец и може да усложни вече фрагментирания партиен пейзаж в страната. Очаква се социалистическото правителство, което няма парламентарно мнозинство за приемането на бюджет, да падне от власт в началото на 2019 г., откривайки пътя към предсрочни избори.

Политиката в Испания, както и в по-малки страни членки на ЕС като Белгия, Швеция и Холандия, в момента е сведена до изтощителни битки за сформиране и запазване на правителство.

Проблемите на Макрон и Мей и намаляващата власт на Меркел означават, че големите сили в Европа са съсредоточени върху вътрешната политика в момент, когато САЩ, Китай и други страни променят международния ред от търговията до сигурността.

„Във всички големи страни в Европа има реални проблеми на върха по различни причини“, казва Муджтаба Рахман, управляващ директор в консултантската компания Eurasia Group. „Колективните последици са, че е трудно да видим път напред по всички политически предизвикателства, пред които ще се изправи Европа в идните няколко години – от търговията до имиграцията и реформирането на еврозоната“, допълва той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:16 | 12.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

3
rate up comment 7 rate down comment 5
bgMan
преди 5 години
Все пак точно тези процеси толкова години се опитваха да катализират и руснаците. Разделението в ЕС е много важно за Евразия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 4
mick
преди 5 години
Орел, рак и щука и още 24 други животинки всеки дърпащ чергата към себе си. Опс има едни на задокеанска каишка които играят заедно, но срещу самата Европа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 14 rate down comment 8
majnata
преди 5 години
Времето на лъжите и одата на радостта отмина ... истината се оказа грозна .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още