Негативното икономическо въздействие от Brexit се задълбочава

Ново проучване предполага, че икономическият спад, причинен от промяната в отношенията между Великобритания и Европейския съюз (ЕС) заради Brexit, не е просто краткотраен проблем и вероятно ще продължи, съобщава Euronews.

Сделката за излизането на Обединеното кралство от ЕС предизвика рязък спад в търговията между кралството и блока, като вероятно ще продължи да се влошава още повече, предупреждават икономисти.

Нов доклад, публикуван от Aston University Business School, показва, че Споразумението за търговия и сътрудничество (TCA), подписано от Лондон и Брюксел, има „дълбоко и продължително задушаващо въздействие“ върху икономиката.

„Проучването подчертава, че отрицателните въздействия на TCA са се засилили с течение на времето, като 2023 г. показва по-изразени търговски спадове от предходните години“, посочват икономистите. „Това предполага, че преходът в търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС след Brexit не е просто краткосрочно прекъсване, а отразява по-дълбоки структурни промени, които вероятно ще продължат“, добавят те.

Великобритания е изправена пред икономически затруднения, откакто гласува да напусне ЕС през 2016 г. и впоследствие излезе от блока през 2020 г. Това скоро се усложни от глобалните и финансови сътресения, причинени от пандемията от COVID-19 и инвазията на Русия в Украйна.

Месечните данни за периода между 2021 г. и 2023 г. показват 27% спад в износа на Великобритания и 32% понижение при вноса към и от ЕС в сравнение с това как можеха да се развият нещата, ако британците бяха останали в блока.

Нещата не се подобряват много, когато се разглеждат данните на годишна база: износът е намалял със 17%, а вносът с 23%.

„Анализът разкрива силно нарушена и отслабена верига на доставки при Обединеното кралство-ЕС след ТСА, което е очевидно в потребителските, междинните и капиталовите стоки“, се изтъква в доклада. Икономистите обаче отбелязват, че няколко сектора регистрират увеличение на износа - а именно производство на тютюн, железопътен транспорт и авиационната индустрия.

Обратното е вярно за хранително-вкусовата промишленост, текстилния сектор и производството на материали, които са сред най-силно засегнатите отрасли.

„Трябва да се отбележи, че (секторът на годните за консумация плодове и ядки) претърпя най-драматичен спад в стойността на износа на Обединеното кралство, спадайки със 73,46%“, подчертават икономистите.

Споразумението за Brexit влияе и на 27-те страни членки на ЕС, но в различна степен.

Износът на Обединеното кралство за Белгия и Ирландия бележи по-леки намаления, докато този за Германия, Испания и Гърция отчита по-дълбок спад.

Що се отнася до вноса от Великобритания, Нидерландия, Германия и Франция отчитат значителни спадове съответно от 51%, 32% и 23%, добавят икономистите.

„По-малките икономики обаче регистрират положителни ефекти, което показва увеличен внос от Великобритания“, изтъкват те.

Промяна на хоризонта?

Докладът призовава британското правителство да търси начини за стабилизиране и подобряване на икономиката на страната.

В него се предлага започване на преговори за конкретни сектори с ЕС, за да се смекчи въздействието върху секторите, които са най-силно засегнати от Brexit и TCA, и да се използват нови технологии за рационализиране на митническите процедури.

Икономистите също така препоръчват Обединеното кралство да преконфигурира веригите на доставки, за да подобри устойчивостта и конкурентоспособността.

Въпреки че ЕС не е толкова ентусиазиран относно промяна в сделката за Brexit и подновяването на преговорите, все пак е възможно да има място за промяна.

TCA съдържа това, което е известно като „клаузи за преглед“, които определят дати за преглед и оценка на изпълнението на цялото споразумение на всеки пет години. Първият преглед предстои през 2026 г.

Новият министър-председател на Обединеното кралство, лейбъристът Киър Стармър, изключи всякакви значителни промени в договореностите, като например повторно присъединяване към единния пазар на ЕС и митническия съюз. И все пак той се зарече да намали бюрокрацията след Brexit и да „рестартира“ отношенията с европейските партньори.