„Невъзможното“ обещание на Киър Стармър

През 1962 г. президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди имаше мисия: да изпрати американец на Луната до края на десетилетието. Това, което Кенеди не знаеше, бе, че 60 години по-късно той щеше да вдъхнови Обединеното кралство да създаде свое собствено звено за „контролирана мисия“ в сърцето на правителството, черпейки от неговия опит, пише за Politico Аби Уолъс.

Звеното е натоварено със собствената изключително амбициозна цел на новия министър-председател Киър Стармър - да отбие остарялата електроенергийна система на страната от изкопаемите горива и да я насочи към чистата енергия до 2030 г.

Това е огромно начинание. Общите разходи, в частни и публични инвестиции, се очаква да възлизат на стотици милиарди лири. И какъвто и да е бил успехът на космическата програма Аполо, експертите се съмняват, че Стармър може лесно да възпроизведе успеха на Кенеди.

Стармър и неговият министър на енергетиката Ед Милибанд обещават да трансформират енергийните доставки, така че хората да знаят, че електричеството им вероятно идва от чист източник на енергия като вятър или слънчева енергия.

Но за да направи това, новото правителство ще трябва да заздрави скърцащата мрежа на Обединеното кралство, да преразгледа системата за планиране, за да заработи инфраструктурата и да намали емисиите от газовите инсталации, използвайки улавяне на въглерод, технология, която до голяма степен не е доказана във Великобритания

Ще бъде „много трудно“, казва Джон Гъмър, бивш председател на Комитета по изменение на климата (CCC), надзорният орган, натоварен да следи напредъка на правителството. „Аз лично не мисля, че е постижимо“, каза миналата година Крис Скидмор, консерватор, бивш министър на енергетиката.

Нийл Голдинг, ръководител на пазарното разузнаване в търговския орган Energy Industries Council, очаква лейбъристите да не постигнат целта си. По-големите амбиции на партията са добре дошли, но „остават същите проблеми по отношение постигането на целите“, каза той. Гари Смит, ръководител на профсъюза GMB, един от най-големите донори на лейбъристите, го нарече „невъзможно“.

Стармър и Милибанд не са съгласни. И тук се намесва „контролът на мисията“. Това е ново звено в Министерството на енергийната сигурност и нетната нула (DESNZ), фокусирано директно върху целта за 2030 г. и ръководено от Крис Старк, бивш шеф на CCC и много уважавана фигура в енергийните среди. „Ако може да се направи, Крис Старк е този, който ще го направи“, каза Гъмър.

„Никоя нация, която очаква да бъде лидер на други нации, не може да остане назад в надпреварата за космоса“, каза Кенеди, стартирайки програмата Аполо – и точно това конкурентно мислене е в основата на стремежа на лейбъристите към чиста енергия.

Идеята на Кенеди да изпрати човек на Луната е пряко цитирана от италианската икономистка Мариана Мазукато, влиятелна фигура сред британските премиери и мозъкът зад преследването от Стармър на „правителство, ориентирано към мисии“.

Мазукато посочва програмата Аполо на Кенеди като шаблон за петте мисии на лейбъристите, начин за свързване на амбициите на публичния сектор със стремежа на частния сектор за решаване на сложните проблеми – от пандемии до глобално затопляне – които тормозят правителствата.

Ентусиазмът на Стармър за паралел с Аполо е труден за пропускане. Но освен шеф и запомнящо се име има много малко подробности за това как звеното, от което се иска да ръководи целта за радикална трансформация на енергийната система на Обединеното кралство, всъщност ще работи.

Старк официално е на поста от началото на септември. Той ще ръководи екип от държавни служители, докато „контролът на мисията“ ще организира редовни срещи с играчи от индустрията и експерти от сектора. Но вече се задават въпроси относно влиянието му в коридорите на властта.

Новото звено е различно от петте нови междуведомствени „мисионерски съвета“ на правителството, например. Ще остане и мощна комисия в кабинета, посветена на енергийната политика.