Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Образование

Три варианта за промяна в графика на учебната година предлага МОН

Учебната 2022-2023 г. ще започне на 15 септември, както досега, независимо кой от предложените варианти бъде избран

Три варианта за промяна в графика на учебната година предлага МОН

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Министерство на образованието и науката (МОН) е разработило няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината паралелно с прегледа на учебното съдържание. Вариантите са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на средното образование и предстои задълбоченото им обсъждане, съобщават от просветното министерство.

Предложенията не включват спортните училища, чиято учебна година е с друг график, както и производствената практика на учениците в професионалните паралелки.

Според първия вариант началото на учебната година остава на 15 септември, а продължителността на учебното време се увеличава с 10 учебни дни за учениците от I до VI клас включително. Ако бъде прието това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще приключват на 15 юни, а на учениците от IV до VI клас – на 30 юни. За останалите випуски графикът не се променя. 

Още по темата

Вторият вариант предвижда учебната година да започва на 7 септември за всички ученици, освен за тези в спортните училища, като краят ѝ ще бъде удължен за учениците от I до VI клас по вече описания начин. При такава ситуация ваканциите за всички ученици ще се увеличат с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в рамките на учебното време. МОН смята този вариант за оптимален.

Предложението в третия вариант е началото на учебната година да бъде на 1 септември, а учениците от I до VI клас да учат 10 учебни дни повече през юни по вече описания начин. Тогава би имало 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици, които да се разпределят в рамките на учебното време.

Всеки от разработените три варианта изисква промяна в нормативната уредба. Тя ще бъде направена, след като всички предложения бъдат подложени на широко обществено обсъждане със социалните партньори и с другите заинтересовани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, ефектите върху туристическия сектор и др.

Учебната 2022-2023 г. ще започне на 15 септември, както досега, независимо кой от предложените варианти бъде избран.

Според данни на Министерство на образованието българските ученици учат най-малко в Европа. Общият брой на задължителните им часове в класовете от I до X включително, приравнени към астрономическите, са 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в  диапазона между 8000 и 9000 часа.

В България най-малко учат първокласниците и второкласниците – съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в III, IV, V и VI клас.

Децата тук имат и най-големите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от I до III клас – общо 108 учебни дни. За IV до VI клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от VII до XI клас пропускат 79 учебни дни.

За сравнение, средно за Европа през учебната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания – съответно 53 и 56 учебни дни в годината. Под средното европейско равнище са още 16 държави. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без учебни занятия.

При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище – нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци, посочват от МОН.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Образование
120 обединения на университети в Европа са се случили за 20 години