IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Има ли нещо общо между минималната заплата и производителността на труда у нас?

Между 2001 и 2014 г. реалният ръст на минималното заплащане е шест пъти по-голям от този на производителността на труда, изчислява Десислава Николова от ИПИ

08:45 | 25.04.15 г. 33
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Тези дни министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин разви тезата, че „схващането на Европейската комисия за обвързване на минималната работна заплата единствено с продуктивността, не е достатъчно”. Според министъра, цитиран от пресцентъра на МТСП, „при разглеждане на минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се отчетат по-широк кръг от фактори, между които икономическата ситуация в конкретната страна, значението, което подобно увеличение би имало за трудовата активност, данъчните промени, социалното подпомагане, както и разбира се, ефектът върху икономическата активност и подобряването на икономическите показатели.”

Министърът също така цитира ежегодното договаряне (разбирайте в повечето случаи - вдигане) на минимални осигурителни прагове всяка година като една успешна практика от България, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

Цитираното изказване, за съжаление, показва дълбоко неразбиране на това как функционира пазарът на труда и то от страна не на друг, а на самия министър на труда. Това, което очевидно убягва на г-н Калфин, е че пазарът на труда, като всеки друг пазар, има страна на търсенето (на труд) и страна на предлагането (на труд). Заплатите, заетостта и безработицата са следствие от точката, в която тези две страни – на търсенето и на предлагането, се срещат.

От декларацията на министъра обаче излиза, че за него пазарът на труда представлява само страната на предлагане на труд, т.е. на тези, които търсят работа.

Да, безспорно увеличаването на минималната заплата ще стимулира икономическата активност, тъй като повече неактивни ще започнат да си търсят работа, привлечени от по-високия възможен трудов доход.

Но уравнението има и друга страна и това са работодателите. А колкото по-високи са разходите за труд, толкова по-трудно работодателите наемат някого и толкова по-лесно уволняват другиго, пише в анализа си икономистът в ИПИ.

А работодателите, особено в по-бедните области, в по-малките фирми, в тези с по-нисък марж на печалбата, в отраслите с ниска добавена стойност и с относително ниски заплати, са особено чувствителни към всяко покачване на минималната заплата, минималните осигурителни прагове и всякакви други тежести върху труд, посочва Николова.

В момента (към края на третото тримесечие на 2014 г.) минималната заплата е 60% от средната заплата във Видин и е между 50 и 60% от средната заплата в повечето области на страната (19 от 28-те области). За сравнение, средната стойност на това отношение в ЕС е около 40%. Предвид това, не е никак чудно защо в редица области, начело със станалата нарицателна област Видин, заетостта остава под критичните 40%, дори и през 2014 година.

Нямаше да е лошо министър Калфин да си беше направил труда да поговори с работодатели, особено от по-слабо развитите райони на България, смята Николова. Ако беше го направил, както ИПИ прави всяка година в рамките на своите регионални изследвания, щеше да чуе от тях как всяка следваща година те все повече изнемогват под нарастващата тежест на покачващите се минимална заплата и минимални осигурителни доходи.

Европейската комисия от години обръща внимание върху вредните ефекти от постоянното вдигане на осигурителните прагове и минималната заплата върху заетостта в България, особено сред по-нискоквалифицираните. Този негативен ефект се вижда повече от ясно и от анализ (на база на панелен иконометричен модел) на областно ниво, който ИПИ прави в момента и ще публикува до няколко седмици. Ефектът от вдигането на МРЗ върху загубата на заетост сред тези с начално и по-ниско образование е особено силен в областите, където минималната заплата е по-близка до средната, пише Николова от ИПИ.

Според министъра на труда ЕК греши като препоръчва, ако МРЗ ще се повишава, то ръстът да се обвърже с този на производителността на труда. Това очевидно е било и кредото на всички управлявали от 2000 г. насам, тъй като виждаме, че ръстът на МРЗ в реално изражение изпреварва около шест пъти (!) този на производителността.

В номинални стойности от 2001 до 2014 г. МРЗ нараства 351%, докато ръстът на производителността за същия период е 172%. Ако дефлираме и двата ръста с имплицитния дефлатор на брутния вътрешен продукт (136% за периода от 2001 до 2014 г.), то тогава излиза, че реално производителността е нараснала с 15% за целия период, а МРЗ – с 91%, т.е. ръстът на МРЗ е шест пъти по-голям, изчислява икономистът.

Да не говорим, че ръстът на производителността при най-ниско квалифицираните и необразованите (които са огромната част от работещите на МРЗ) вероятно е и по-нисък, ако въобще го има. Т.е. при тях разликата ще е по-голяма.

Имайки предвид тези данни, не е чудно и че българският пазар на труда започна да излиза от кризата едва през 2014 г., на шестата година след рецесията през 2009 г., въпреки че икономиката загърби рецесията и започна да се възстановява (т.е. да расте) още от 2010 година.

Според Николова необяснимото в случая е не защо пазарът на труда в голяма част от страната е в окаяно състояние, а защо вредната политика на пазара на труда продължава да се следва. Тези дни беше одобрена и тригодишната бюджетна рамка за периода 2016-2018 г., от която се вижда, че МРЗ следващата година ще е 420 лева, а по-следващата – 450 лева. Т.е. тази разлика между ръста на МРЗ и този на производителността на труда ще продължи бързо да се увеличава (освен ако внезапно производителността не скочи рязко, което е съмнително), а минималната заплата ще продължи бързо да се приближава до средната в най-изостаналите области.

След 1-2 години не трябва да се учудваме, че заетостта не расте или дори спада, а болшинството от нискоквалифицираните остават в общия случай извън пазара на труда. Защото каквото повикало, такова се и обадило.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:33 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

23
rate up comment 1 rate down comment 2
favn
преди 9 години
V_tin, ти не ми говори за "на времето". Аз казвам как е в момента, не ти говоря за блъфовете на Ханс как щял обикалял за ниската цена. Знам какви са цените на повечето консумативи в Турция, както и цената им на труда. Там, с очите си видях момченце- работник на не повече от 12години, омазани с боя работни дрехи, четеше вестник през обедната почивка. Вярно, лято беше, може да е помагало временно на роднина, не казвам, че там е масово явление детския труд, но ми стана странно. Тук е необходимо държавата да защити родното производство от: нелегален внос на продукция, по-високи мита при внос, мерки срещу междуфирмена задлъжнялост, по-бързи дела. Едва като създаде по-добра среда за производство, тогава да вдига осигуровки и заплати. В Гърция пчелния мед е скъп. Опитай да отгледаш 100 кошера пчели, после можеш ли да изнесеш меда за Гърция? Опитай да отгледаш 2 декара домати, после да ги продадеш във Варна, защото там са скъпи, можеш ли? тегав е бизнеса с България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 1 rate down comment 3
rover
преди 9 години
и тук си мисля че Бг работодателите са направо чорбаджии-изедници===================================================================Аз пък си мисля, че голтаците-*** няма да се свършат скоро.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 3 rate down comment 0
v_tin
преди 9 години
Ами след като си толкова отдавна на пазара с кое от нещата не си съгласен? Работника винаги иска, контрагента винаги ще те натисне надолу, въпросът е ти какво може да направиш, колко може да си позволиш да отстъпиш, и тук си мисля че Бг работодателите са направо чорбаджии-изедници, хеле пък в шивашкия бизнес
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 1 rate down comment 1
rover
преди 9 години
Аз съм започнал с производство още през 1991 година. Все още го поддържам, макар и в по-малък обем. Много ми се иска да му дрънна ключа, но все още навикът ме държи. Това, което даваш за пример, са някакви приказки, които може да са така, а може и да са измислица. И не във всеки случай контрагентът ще поддаде. Както и да е, виждам ти коментарите и на други места. Тънка червена нишка минава навсякъде. Лесно е да се иска. А за мен най-лесно е да си седя в един дюкян, да си приказвам с продавачката, а работниците от производството да ги изпратя на някое ***, което ще им даде гръцки заплати. Аз мойта кошница съм я изплел отдавна. Да му мислят онези, които ще си напуснат работодателите. Не е зле да се проверят тези, които членуват в работодателските организации. Да се изгонят от тях всички, които имат неплатени макар и една заплата, или осигуровка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 6 rate down comment 3
v_tin
преди 9 години
На времето в ъв фирма линия бяха отишли посредници които искаха да им се изработят детски дънки. Собствениците на фирмата казват цена около 20$ за ишлеме. Съответно онези се изсмиват и си тръгват. По това време в русе имаше много шивашки фирми и посредниците тръгват да обикалятграда а после страната. След около месец се връщат и подписаха договор за 21$ на чифт. Друг пример - жена ми навреметоработеше в дун. коприна. Та идва ханс и иска еди какво си, дун коприна казва цена хх, ханс се мръщи и подписва, това се повтаряше всяка година, докато купихакоприната германците и и еб..майката. Та това е чичо ти ханс. Като си работодател трябва да отстояваш позицията си и труда си
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 4 rate down comment 3
v_tin
преди 9 години
Мисля си че ти също не си допрочел някой от книжките на аврамов, на китайците и индииците им се получават колите, виж нашите няма да се получат защото сме малко хора и за да достигнем някакво ниво трябват много пари които няма кой да даде. А относно принадената стойност- ами тя е такава каквато я определи производителя- например порше прибира около 25000евро от всяка продадена кола, а кия взема около 800, тоест това са различни ценови сегменти. Относно собствените фирми, надали ако си работодател си позволяваш да плащаш 100лв заплата. А за такива като теб и Божидар Данев един професор от подкрепа каза че ако сте в гърция ще ви убият с тояги за тези ви идеи
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 2 rate down comment 2
honaniga
преди 9 години
Казахте много истини. За съжаление доста болезнени. Евала ви правя, че успявате някак си да се справяте и давате хляб на доста хора. За съжаление нямате подкрепа от държавата. Нея я интересува концесионерите олигарсите и контролируемият електорат. За тях е по важен личният им интерес, отколкото обществения. Манталитет
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 12 rate down comment 0
alexx
преди 9 години
Интересно и да се направи и една връзка между МРЗ и естествения прираст на населението. ИПИ правили ли са такова изследване? Сигурно не.Като останат само *** в тази държава, каква ще е производителността на труда?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 11 rate down comment 0
alexx
преди 9 години
Интересно е, че от съседните държави май няма нито една с по-ниска МРЗ. Дори и Македония и Сърбия, които се водят с по-нисък БВП на глава от населението. Румънците вече доста дръпнаха напред, Турция съвсем, а спрямо Гърция трябва да тичаме срещу тях 2 десетилетия, за да ги стигнем.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 4 rate down comment 1
rover
преди 9 години
Аз пък искам да добавя, че Инвестора заби тази важна тема някъде надолу, където едва я открих. Което говори за силния му интерес към реалния български работодател. Вместо да даде възможност да се организира дискусия по въпроса.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още