Евростат не приема оценката на НСИ за дефицита заради парите за КТБ

Евростат не приема оценката на Националния статистически институт (НСИ) за бюджетния дефицит за 2014 г., става ясно от публикувана от европейската статистическа служба информация за дълговете и бюджетните дефицити на държавите от Европейския съюз (ЕС).

Според предварителната оценка на НСИ дефицитът за миналата година е 2,8% - значително под оценката на Министерството на финансите (3,7%).

От Евростат обаче изразяват „резерви за качеството на данните във връзка със секторната класификация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и въздействието върху бюджетния дефицит от изплащането на гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка“.

„Въздействието на трансакцията ще бъде оценено от Евростат в сътрудничество с българските статистически власти през следващите месеци. Това най-вероятно ще доведе до ръст на държавния дефицит“, посочват още от европейската статистическа служба.

Към 20 април Фондът е изплатил гарантирани депозити в размер на 3,575 млрд. лева. За осигуряването на част от необходимата сума правителството пое дълг в размер на 1,5 млрд. евро от няколко международни банки, който наскоро беше погасен.

Подобни резерви от Евростат изразяват и за дефицита на Португалия заради спасяването на Novo Banco, тъй като капиталовата инжекция за банката е отразена от правителството като финансова трансакция без въздействие върху дефицита.

Дългът и дефицитът според НСИ

Националната статистика обяви днес, че сектор „Държавно управление” отчита бюджетен дефицит от 2,337 млрд. лева, или 2,8% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление” е в размер на 2,473 млрд. лева, т.е. 3% от БВП. Подсектор „Местно управление“ реализира излишък от 74 млн. лева – 0,1% от БВП. Излишък според НСИ реализира и подсектор „Социалноосигурителни фондове” в размер на 62 млн. лева.

За една година дефицитът на България се е увеличил с над 1,6 млрд. лева – от 0,9% през 2013 г. до 2,8% през 2014 г., сочи националната статистика. Спрямо 2012 г., когато дефицитът е бил 522 млн. лева (0,7%) от БВП, увеличението е с над 1,8 млрд. лева.

Дългът за година е нараснал с над 7,96 млрд. лева до 22,694 млрд. лева (27,6% от БВП) от 14,731 млрд. лева (18,3%) през 2013 г. През 2011 г. бил 12,291 млрд. лева (15,7%).

Къде е България в ЕС

По отношение на дефицита с тази оценка страната ни е достигнало средноевропейското равнище. Бюджетният дефицит средно за всички държави от ЕС се е понижил от 3,2% през 2013 г. до 2,9% през 2014 г., а за еврозоната – от 2,9% до 2,4%.

При дълга обаче тенденцията е противоположната – средното ниво за ЕС се е увеличило до 86,8% от БВП от 85,5% през 2013 г., а за еврозоната – до 91,9% от 90,9%.

България е с третото най-добро съотношение между дълг и дефицит в ЕС въпреки засиленото теглене на заеми през последната година. Преди нас са само Естония с 10,6% и Люксембург с 23,6%. Гърция, Италия, Португалия, Ирландия, Кипър и Белгия са с най-много дългове от държавите от ЕС – съответно 177,1% от БВП, 132,1% от БВП, 130,2% от БВП, 109,7% от БВП, 107,5% от БВП и 106,5% от БВП.

В Дания, Германия, Естония и Люксембург през миналата година е отчетен бюджетен излишък от съответно 1,2%, 0,7%, 0,6% и 0,6%, а с най-нисък дефицит са Литва (-0,7%), Латвия (-1,4%) и Румъния (-1,5%).

Общо 12 са държавите от ЕС с дефицит над регламентираните като допустими в Пакта за стабилност и растеж 3%, като с най-висока дупка в хазната са Кипър (-8,8%), Испания (-5,8%), Хърватия и Великобритания (и двете с по -5,7%), Словения (4,9%) и Португалия (-4,5%).

Свързани компании: