Три сценария за Атина, кой от кой по-мрачни

Обикновено Европейската комисия не гледа на Гърция като на прекомерно ужасен случай. Докато останалата част на света възприема ситуацията в Атина като черна, наблюдателите в Брюксел все още виждат светло сини и розови петна. Ето защо последният анализ за устойчивостта на дълга на изпадната в криза страна, с който разполага германският реномиран всекидневник Die Welt, буди сериозни притеснения, най-малкото защото основните предположения все още са доста оптимистични.

ЕК представя три сценария за следващите 15 години и след края на третата спасителна програма. Нито един от тях не е окуражаващ. Прогнозираният ръст в считания за нормален сценарий изглежда, както следва: през настоящата година икономиката ще се свие с 2,3%, а през 2016 г. - отново, но с 1,3 на сто. 

През 2017 г. - годината, в която в локомотива на еврозоната Германия, ще има избори, икономическият продукт според предположенията отново ще поеме нагоре с ръст от 2,7 на сто, а година по-късно – с 3,1%. В дългосрочен план тенденцията е за ръст от 1,75%. За първи път през 2018 г. Атина ще постигне първичен бюджетен излишък (преди лихвените плащания) от 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

При тези очаквания и при предположението, че гърците ще приложат обещаните реформи от третата спасителна програма, размерът на дълга към БВП ще се повиши от плашещите 196 процента през тази година до 201 на сто през следващата година. През 2020 г. той все още ще бъде в размер на 175% от БВП. А през 2030 г. - в далечното бъдеще, което едва ли може разумно да се предвиди, се очаква размерът на дълга към БВП да възлиза на 122,2%. И с това – над лимита от 120 на сто от икономическия продукт, който се счита от Международния валутен фонд (МВФ) за устойчив. 

Но това не е най-лошото. В по-лошия случай Комисията очаква излишък от 0,5 процентни пункта годишно. Едва през 2019 г. Атина ще отчете обещания първичен излишък от 3,5%. Приходите от приватизация също са значително по-ниски - общо 3,70 милиарда евро според прогнозата. Гърците като цяло прилагат само частично реформите – поне досегашната практика показва това. Резултатът: дългът през следващата година ще се покачи до 207% от БВП, а през 2020 г. ще в размер на 186%. Едва през 2030 г. може да падне до около 143%. Истинско бедствие.

Дори и в най-добрия случай, при сценарий В, положението буди опасения. В този сценарий комисията очаква с 0,5 процентни пункта по-висок икономически ръст на година. Мерките за приватизация ще донесат почти 25 млрд. евро в периода между 2015 и 2022 г. В този случай само от приватизация на банки се очакват 10 млрд. евро. Но дори и в този случай размерът на дълга спрямо БВП ще остане през следващата година на ниво от 199 на сто. През 2020 г. ще е на ниво от 166 на сто, а през 2022 г. - до 148%. Осем години по-късно, през 2030 г., се очаква нивото да е 107 на сто.

И сами по себе си тези числа са плашещи. Ако се сравнят обаче с резултатите от предишни анализи, то наяве излиза лошото развитие по време на управлението на премиера Алексис Ципрас. Анализът за устойчивостта на гръцкия дълг по време на втората спасителна програма от 2012 г. предвиждаше, че през 2020 г. нивото на дълга ще е в размер на 214 на сто, а през 2020 г. ще падне под 110 на сто. Дори и в най-оптимистичния сегашен вариант данните са доста по-различни.

В допълнение, трябва да сме наясно, че става дума за изчисление на европейците. Международният валутен фонд обикновено е много по-критичен в анализите си е вероятно може да стигне до различни заключения. Обикновено базовият сценарий на МВФ съответства на най-лошите предположения на ЕК.

Темата за Гърция можете да следите тук