Страните от TPP решиха да запазят търговското си споразумение, макар и без САЩ

Страните от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) се договориха днес да търсят начини да продължат реализацията на търговското си споразумение без САЩ, след като президентът Доналд Тръмп обяви изтеглянето на страната си от него, залагайки на новата си политика "Америка преди всичко", предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес. Това стана в рамките на срещата на министрите на търговията на страните от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) във виетнамската столица Ханой. 

Министърът на търговията на Нова Зеландия Тод Макклей заяви, че оставащите в търговското споразумение 11 страни държат отворена вратата за присъединяване и на други, ако те приемат договорените с него високи стандарти на защита на труда и на околната среда. Той отбеляза, че вратата остава отворена дори за САЩ, въпреки оттеглянето на Тръмп от споразумението през януари, веднага след встъпването му в длъжност, когато той заяви, че предпочита двустранни, а не многостранни търговски споразумения. 

Споразумението за ТТП бе сключено през февруари миналата година след 7-годишни сложни преговори. След оттеглянето на САЩ в него останаха Австралия, Бруней, Виетнам, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Чили и Япония.

Така приетото днес в Ханой решение запазва споразумението, макар че, според Ройтерс, е очевидно, че съгласието да се продължи веднага напред не е било посрещнато ентусиазирано от всички. То бе взето в кулоарите на форума на АТИС, на който пролича хаосът в глобалните търговски преговори след едностранното решение на Тръмп, сложило край на стария ред в името на защитата на работните места в Америка.

"Ясно е, че всяка страна трябва да прецени както икономическите изгоди, така и стратегическото значение на това споразумение, но в крайна сметка тук видяхме силен стремеж към единство у всички страни и желание да работят заедно, за да се стигне до съгласие между 11-те, което да донесе изгоди на техните народи", каза Макклей пред репортери. 

След оттеглянето на САЩ именно Нова Зеландия и Япония са оглавили усилията да бъде спасено споразумението. Само тези две страни досега са го ратифицирали. В досегашната си форма то изисква и съгласие на САЩ, за да влезе в сила. Това означава, че останалите 11 страни трябва да променят правилата, за да се отпуши този път. Ясно е също, че рамките на споразумението ще бъдат значително по-скромни без участието на най-голямата световна икономика. Според Световната банка 11-те страни представляват общо 13,5 процента от глобалната икономика. 

Едно от най-сложните предизвикателства е задържането на Виетнам и Малайзия в споразумението. Те го подписаха, обещавайки да извършат големи икономически реформи, най-вече за да получат по-добър достъп до пазарите на САЩ. Сега обаче те искат предоговаряне на някои съществени клаузи. 

Министърът на промишлеността и търговията на Виетнам Чан Туан Ан - домакин на срещата, каза, че присъстващите на нея министри са решили да сформират работна група на равнище старши длъжностни лица, която да се заеме с практическите въпроси по подготовката за влизане в сила на споразумението без участието на САЩ. Те ще се срещнат през юли в Япония, а непосредствено преди срещата на върха на АТИС през ноември, отново във Виетнам, министрите ще се съберат, за да утвърдят новите предложения. На срещата в Ханой не са били обсъждани срокове за влизането в сила на споразумението, каза Чан Туан Ан. Това потвърди и Макклей. 

В приетата в Ханой обща декларация на 11-те се отбелязва, че те ще работят за преодоляване на "опасенията от протекционизъм" и за поддържане на отворени пазари. Ройтерс добавя, че страховете от протекционизъм нарастват, след като Тръмп стана президент на САЩ, и сегашната среща в Ханой не е успяла да направи нищо, за да ги разсее. Новият американски търговски представител Робърт Лайтхайзър, който беше на форума, проведе двустранни срещи с ключовите партньори от региона, подчертавайки новия приоритет на администрацията на Тръмп за двустранни търговски споразумения, които според него са по-изгодни за САЩ. 

Китай, от друга страна, който след промяната в САЩ се изявява като защитник на свободната глобална търговия, настоява за по-всеобхватно споразумение за свободна търговия, което да обхваща огромното мнозинство от азиатските икономики. Той дори нарича това желано от Пекин споразумение Регионално всеобхватно икономическо партньорство. В него трябва да влизат само азиатски страни, но не и САЩ. То не е така конкретно, както ТТП, и в него липсват силни защитни мерки за интелектуалната собственост, за трудовите права и за околната среда. 

Явни признаци за тази силно променена обстановка проличаха и на срещата на АТИС в Ханой. Според присъстващи експерти, цитирани от Ройтерс, САЩ били несъгласни с останалите страни от АТИС относно съдържанието на заключителната декларация, която форумът трябва да приеме днес. Според проектотекст, видян от Ройтерс, САЩ искали отстраняване на формулировката, с която "се потвърждава нашият ангажимент да постигнем свободна и открита търговия", както и други ползи от глобализацията. Американците искали да се добави, че свобода на търговията и инвестициите може да се постигне чрез отстраняване на бариерите и на други мерки, които порочат търговията, и настоявали да се добави думата "честна", когато става дума за търговия.

/БТА/