2015 - годината на завръщането на еврокризата?

Еврокризата изглеждаше като приключила. Най-малкото, финансовите пазари се успокоиха, макар и икономиките в южните кризисни страни да остават слаби. Цялата еврозона страда от почти малък или никакъв растеж, от дефлация вместо инфлация, а кризисните страни – от едно постоянно високо ниво на безработица.

Затова може би не е изненадващо, че като се има предвид очевидната неспособност на еврогрупата да сложи край на продължаващата много години криза или поне да се открие някаква перспектива за ръст отвъд ритуалните призиви за икономии, в много държави членки на ЕС търпението се изчерпва и сякаш се появи заплаха за нови сериозни проблеми, пише бившият германски външен министър Йошка Фишер в материал за Project Syndicate. 

Спусъкът може отново да натисне Гърция, защото народното събрание ще бъде разпуснато и ще има нови избори. При това съществува рискът на тези избори крайно лявата партия СИРИЗА да успее да се докопа до властта. След това СИРИЗА ще трябва или да излъже избирателите си, или най-малко да се опита да предоговори условията за погасяване на кредитите с Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ). А ако тези преговори се провалят, това може да има едностранни и негативни последици за страната.

Нови преговори след изборна победа за СИРИЗА и евентуални облекчени условия за погасяването обаче несъмнено ще отприщят политическа лавина в южната част на ЕС, което може допълнително да разпали кризата в еврозоната. 

Самата Гърция е твърде малка, за да представлява реална заплаха за еврозоната, макар и да е  трудно да се предскаже реакцията на финансовите пазари при подобна криза. Но гласуването в Атина може да даде импулс на политическа криза, която след това може да се простре към Италия, а със забавяне и към Франция. А тези две страни са втората и третата най-големи икономики в еврозоната. 

Но дори в Гърция да се случат много чудеса и СИРИЗА да не се докопа до властта, то това само ще забави опасността от причинена от политиците криза. В Италия също има признаци за буря, а критиките са все по-често насочени не само срещу строгите икономии, но и спрямо еврото. А освен Италия има и друг проблем – назрява и френска криза.

Конфликтът за строгите икономии се изостри в политически експлозив, защото се превръща в конфликт между Германия и Италия, и още по-лошо - между Германия и Франция - тандемът, който движеше европейската интеграция в продължение на шест десетилетия. И това се случва в момент, в който антиевропейските, националистически сили укрепват в  националния и провинциалните парламенти в Германия и по улиците, като по този начин значително намаляват способностите за лавиране за канцлера Ангела Меркел. Битката между защитниците на строгите икономии и опонентите заплашва да разкъса не само еврозоната, но и ЕС като цяло.

Кризата в еврозоната и отказът да се създаде един общоевропейски подход за съживяване на растежа  са допринесли - не изключително, но значително – за възраждането на национализма в рамките на ЕС. Силата на тази политическа тенденция стана напълно различима, когато през май 2014 г. антиевропейските популисти се представиха изключително добре при изборите за Европейски парламент. Националистическата тенденцията продължава с неотслабваща сила и досега.

От една страна, това изглежда странно. В крайна сметка нито един от проблемите, пред които Европа е или ще бъде изправена, не може да бъде решен по-лесно самостоятелно и на национално ниво, отколкото в рамките на ЕС и в рамките на една наднационална политическа общност. Всъщност националистическата ксенофобията е особено абсурдна с оглед на демографските реалности - застаряваща Европа спешно се нуждае от повече имигранти, а не от по-малко, пише още Фишер.

Също така е забележително колко малко Европа е скандализирана от подкрепата, която новите и старите националисти на ЕС са получили от Русия. Така например правителството на президента Владимир Путин е помогнало за финансирането на френския Национален фронт чрез заем в размер на няколко милиона евро, предоставен от руска банка. Очевидно  авторитарните ценности и националистическите възгледи (заедно със силна доза антиамериканизъм) създават силни връзки, които свързват привидни врагове.

Не е преувеличено да се каже, че в момента ЕС е застрашен както от вътрешен, така и от външен реакционен национализъм, което е и причината следващата еврокриза да дойде под формата на политическа криза. Така че защо властите в Берлин, Брюксел и другите столици на ЕС все още не са готови да променят своите политики, които съвсем очевидно правят лошата ситуация още по-лоша? Наблюдавайки ЕС отвън, е като да гледаш сблъсък на влакове в забавен каданс. При това катастрофата е дори била предварително обявена на предната гара.

А да, да не забравяме и Великобритания – която постепенно и решително се движи в посока на “Brexit” (от англ. – Britain и exit, напускане от страна на Великобритания на общността). Макар че във времево отношение тази опасност е зад хоризонта на 2015 г., и тази възможност принадлежи към общата картинка за опасност от нова криза за ЕС. По всичко изглежда, че 2015 г. ще бъде преломна година за Стария континент, заключава бившият външен министър на Германия.