Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Емил Хърсев: Всички индикатори за растеж на икономиката ни са над средните за ЕС

Конкурсът „Най-добра българска фирма“ има за цел да открие фирмите с потенциал за развитие и да ги подкрепи, твърди финансистът и член на журито за надпреварата

Емил Хърсев: Всички индикатори за растеж на икономиката ни са над средните за ЕС

Финансистът Емил Хърсев е член на журито на конкурса „Най-добра българска фирма”. Ето какво разказа той пред Investor.bg за конкурса, българската икономика и бизнес среда и кой според него е ключът към просперитета на българските фирми.

- Г-н Хърсев, вие сте член на журито за конкурса „Най-добра българска фирма” вече шест години. В каква бизнес среда ще се състезават компаниите тази година според вас?

- За първи път, откакто се провежда конкурсът, наблюдаваме ясни сигнали за оживление и положителна конюнктура - на вътрешния пазар, но много по-осезаемо на външните пазари на българските фирми. Това личи както от индикаторите за бизнес климата в страната, така и от индивидуалните стопански показатели на участващите в конкурса фирми. Тази промяна в пазарната среда предполага и сериозна промяна в конкурсната конкуренция между участниците.

Докато през целия досегашен период на продължаваща депресия успешен беше стабилният бизнес и този, който е доказал способностите си да оцелява, то сега очакваме настъпващато оживление да даде сериозно предимство на фирмите с капацитет за екстензивен растеж. Това обаче засега е хипотеза - предстои да я проверим, след като бъдат обработени данните, получени от участниците в конкурса.

- Защо да участват фирмите в това състезание?

- Бизнесът е състезание сам по себе си. „Да бъдеш в бизнеса“ означава да се конкурираш всеки ден, във всеки момент, с останалите участници на пазара. В доста езици думите за „състезание“ и „конкуренция“ съвпадат, напр. competition в английския език, Wettbewerb в немския.

Конкурси, аналогични на „Най-добра българска фирма”, се провеждат във всички страни. Те дават възможност на участниците в тях да съпоставят резултатите си с тези на конкурентите въз основа на една унифицирана и максимално обективна методика за сравнение.

За участниците, класирали се в челните места в такива конкурси, ценно е не само признанието за постигнатите резултати, които ги поставят пред останалите конкуренти. Фирмите, които се развиват и още не са се наложили на пазара, могат да превърнат успешното участие в такива конкурси е път за утвърждаване и развитие на собствената търговска марка и да я превърнат в утвърден "бранд“. Затова и организаторите на конкурса „Най-добра българска фирма” полагат специални усилия да популяризират самия конкурс, резултатите от него и най-вече отличените в различните категории участници. Така им помагат да се утвърдят и да растат.

От друга страна, в самия процес на събиране на данните и представянето на самата фирма в конкурса, мениджмънтът й има възможност да я погледне от друга гледна точка – отвън и в сравнение с други успешни фирми, както преки конкуренти, така и работещи в други отрасли. Това дава възможност за корекции в управленската стратегия, за отстраняване на слабости, за развитие на потенциални предимства, които може да останат незабелязани, докато фирмата просто следва собствения си бизнес модел. Затова при фирми, които участват в конкурса няколко години поред, забелязваме видимо и постоянно подобряване на показателите, по които нашата методика сравнява участниците.

- Кои сектори на икономиката ни се развиват най-интензивно в момента – какви са наблюденията ви? И има ли наистина индикации за икономическо възстановяване на България?

- Да, практически всички индикатори за растеж на българската икономика са положителни и над средните за Европейския съюз. При това трябва да вземем предвид особеностите на статистическата методика, прилагана за отчитане на произведения продукт, както и на някои други важни икономически процеси, например преките чуждестранни инвестиции.

Тази методика устойчиво подценява растежа, т.е. отлага момента, в който произведеният продукт се „признава“ и включва в отчетните данни. В първоначалните статистически отчети за всеки период произведеният продукт е сериозно занижен, а в последващите, по-късно ревизирани данни за същия период стойността на показателя се повишава постоянно. Трябва да изчакаме пълния цикъл на обработка на статистическата информация, за да получим окончателните и достоверни данни.

А този цикъл на ревизиране на данните със задна дата е твърде дълъг в крайна сметка – цели 5 години. Т.е. тази година ще разберем какъв наистина е бил БВП и ръстът на българската икономика за 2012 г. Това първоначално подценяване особено се отразява на данните за икономическия растеж.

Смело мога да твърдя, че в крайна сметка, след целия процес на ревизии на статистическите данни, икономическият ръст за миналата година ще се окаже близо двойно по-висок от първоначално обявения. Това заключение за ръст съществено надвишаващ 4%, се потвърждава от обобщените счетоводни данни за 2015 и 2016 г.

Самият бизнес отчита средно 9% годишен ръст на постъпленията от продажби, нарастват постъпленията от износа и доставките за страните в ЕС, успоредно растат нетните постъпления от ДДС, счетоводната печалба. Разбира се, не цялото нарастване на счетоводните показатели представлява „икономически ръст“ по строгите критерии на икономическата статистика. (Например „изплуването“ на сивата икономика на светло води до нарастване на счетоводните резултати, но не е „икономически ръст“.)

Още по-трудни са междуотрасловите и секторните сравнения. Те изискват сериозно проучване, включително икометрично моделиране, събиране и обработка на огромно количество данни. Но и с просто око се вижда ускореното нарастване в софтуерната индустрия, туризма, фармацевтиката, а през последните години – и машиностроенето, но в този отрасъл видимо преобладава екстензивното развитие. Много висока текуща рентабилност показва и финансовият сектор, особено банките, но тези резултати лъжат, докато не бъдат претеглени с поетия риск. Сложна и коварна работа са икономическите сравнения.

- Какви са основните проблеми, пред които се изправя българският бизнес най-често?

- Струва ми се, че работодателските организации правят достатъчно за популяризирането, включително и за преекспонирането на проблемите пред българския бизнес. Според мен тези проблеми са нереално завишени. Съответно се занижават оценките за икономическата среда, които винаги се основават на „усещания“ (а тези усещания са подвластни на манипулация, социален инженеринг, политическа пропаганда).

България е страна с много по-добри условия за бизнес, отколкото се „усеща“ и съответно улавя от индикаторорите за икономическата среда. Разбира се, както навсякъде, не само в нашия регион, но и по цял свят, бизнесът се сблъсква с пречки: тежки административни изисквания, бремето на регулацията, корупцията.

В България освен всичко това се усеща още нарастващият дефицит на работна сила, недоверието към правната систама, което се възприема като дефицит на справедливост, типичните за периода на първоначално натрупване на капитала симптоми за нестабилност и несигурност на пазара. Въобще – проблемите, за които говорим всеки ден през последния четвърт век.

- А промени ли се масовата представа за бизнеса у нас?

- Струва ми се, че да. И се подобрява доста бързо, предвид скоростта, с която протичат социалните процеси. Обществото вече разграничава отделните фирми и предприемачи, така изчезна усещането, че „всички са маскари“.

Променя се отношението към бизнеса. Само преди 10 години всеки, зает с частен бизнес, беше априорно включен в категорията „чорбаджии-изедници“. Днес изразът „чорбаджия-изедник“ се възприема само в сатиричен план, не и като архетип. Десет, двадесет години са нищожно време в исторически план. В Стара Европа са били нужни векове за промените, които у нас преживяхме само за едно поколените.

Да, поколенията се сменят, това е главната причина за положителната промяна в отношението към бизнеса. Нацията започва да възприема натрупването на капитала като необходимост, легитимен процес, а не само като натрупване на (необяснимо) богатство. И съответно се отнася към националния бизнес все по-уважително.

Според мен важна роля в този процес играе интензивният социален обмен със Западния свят, от който България вече е неразделна част. Имам предвид стотиците хиляди, които учат в чужбина, работят в чужбина, а след това се връщат да живеят и работят в родината. Този социален водовъртеж с всяка изминала година подобрява и средата за бизнес, и възприятието за бизнеса у нас.

- Какъв според вас е ключът към просперитета на българските фирми?

- Не само за българските, за всяка фирма ключът към успеха е конкурентоспособността, т.е. способността да произведеш търсен на пазара продукт или услуга при задоволително качество и при такава цена, на която можеш да го продадеш. Да намериш своята ниша, своя познаваш клиент, за да му доставиш онова, от което той се нуждае, желае да купи и плати. Да умееш да растеш, без да губиш стабилност. Да познаваш своя бизнес, за да можеш така да планираш процеса на производството и финансовите процеси, че да запазиш баланс и да намериш оптимума между рентабилност и ликвидност.

И много други фактори има бизнесът – всеки от тях може да се окаже ключ към успеха или капан към провала. Например умението да събереш и управляваш екип, да избираш правилните партньори, да намериш пътя до перспективните клиенти. За всичко това се учи в университетите, години напрегнат труд и десетки хиляди страници само за да овладееш основите на професията.

- Защо от компаниите на пазара селектирате само онези, които имат български капитал, мениджмънт и представляват български бранд?

- Въпрос на формат. Има различни конкурси, всеки със своя дефиниран обхват. Този конкурс специално се интересува от потенциала на националния бизнес. Това е тази част от икономиката на страната, която е най-здраво свързана с България. Не е пресилено да се каже, че тъкмо тези фирми са лицето на българската икономика.

Нека обясня. Най-голямото индустриално производствено предприятие в България е нефтохимическият комбинат в Бургас. Едно отлично и отличаващо българската икономика предприятие, но все пак не е българско, а част от чуждестранна икономическа група. Именно новият, частният национален бизнес, фирмите с български капитал и управлявани от българи, са ядрото и бъдещето на българското национално стопанство. Но те са в най-добрия случай на двадесет-тридесет години, в съвсем младежка възраст за един бизнес. Конкурсът „Най-добра българска фирма“ има за цел да открие фирмите с потенциал за развитие и да ги подкрепи.

- Имате ли наблюдения как се отразява получаването на приза „Най-добра българска фирма“ върху имиджа и самочувствието на отличените фирми?

- Няма да убеждавам никого, че призът има същото значение за фирмата както „Пулицър“ за журналистите или „Нобел“ за учените. Но е сериозно отличие, признание за постижение, което се основава върху обективни показатели и сравнения, а не единствено върху публичния имидж или пък на субективна преценка – както толкова много други конкурси. Затова не само за фирмите, които получават приза в отделните категории, но и за техните подгласници отличието носи стойност. И тази стойност нараства във времето, защото се потвърждава от успехите на носителите на това отличие през предходните години. Защото всички отличени фирми се развиват значително по-добре от средното за страната.

Отделно, участието и доброто представяне на фирмите в конкурса „Най-добра българска фирма“ им дава допълнителни възможности в съвсем материално изражение. Имам предвид подкрепата за техвия бизнес от страна на инициатора и основен организатор на конкурса – Първа инвестиционна банка. Банката поначало е заинтересувана да финансира перспективни и кредитоспособни клиенти. Доброто представяне на една фирма в конкурса, дори и да не бъде отличена с приз, доказва нейния потенциал и е една положителна атестация, която във всички случаи подобрява възможностите и условията за бъдещото финансиране на тази фирма.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Коментари (8)

1
 
17
 
8
преди 1 месец
Какви думи от човек с прякор "банкера на мафията".
Ама за българската икономика като цяло ли твърди така или само за мафитската българска икономика?
3
 
13
 
7
khao до: nobel
преди 1 месец
Няма профилна снимка
се твърди, че нашето развитие е изцяло зависимо от еврофондовете
-----
никой не е твърдял такова нещо .... развититето на някои обръчи от фирми зависи от тях, но не и цялата икономика
3
 
16
 
6
khao до: studioaa
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Чуждият инвеститор изнася почти цялата генерирана печалба и в много редки случай дава по някой лев за обучение или забавление на персонала.
------
ти да не си Ковачки под прикритие ... я ми кажи той като виден български инвеститор колко плаща ? ... аз не съм чувал оплаквания че в чужда компания работеща в България има забавяне на заплатите, за разлика от няколко български такива.... така че заври си опорките там дето слънце не грее!
7
 
11
 
5
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Я, че то ако нашите "индикатори за растеж" са по-високи от ия в Европата, то защо непрекъснато се твърди, че нашето развитие е изцяло зависимо от еврофондовете? Че то така излиза, че тия, дето се развиват по-бавно и от нас ни подпомагат нас и по този начин ние се развиваме още по-бързо. Направо усещам как с тоя изключителен растеж много скоро ще ги изпреварим всичките. А това, че в момента сме твърдо и непоклатимо на последното място в ЕС е някакво просто временно явление.
9
 
12
 
4
преди 1 месец
До №3

Това което си написал са абсолютни глупости Дори не заслужава да се коментира

Още от Имената на бизнеса
Янко Георгиев: Скоро пускаме sms известяване на пътниците при промени в полета