FT: Базел 3 не е нищо повече от нови правила за „капиталова неадекватност“

За да отпразнува втората годишнина от фалита на Lehman Brothers, Базелският комитет по банков надзор поработи здраво, само за да създаде безобидни нови правила за банкова регулация, които далеч няма да постигнат нужния ефект, пише колумнистът на Financial Times Мартин Улф.

Според него банковият сектор непременно ще реагира на новите регулации така, сякаш тяхната строгост ще преобърне световната икономика. Истината всъщност е, че отнемането на стимулите за безотговорно поведение в банковия сектор ще се отрази неблагоприятно не на обществото, а на самите банки.

Светът се нуждае от по-малък и безопасен банков сектор, допълва Улф, като посочва, че новите правила не правят почти нищо в тази посока.

През уикенда стана ясно, че банките ще трябва да увеличат тройно размера на капиталовите си резерви, които трябва да притежават, за да посрещат евентуалните си загуби. Това може да звучи строго на пръв поглед, но всъщност промените са безобидни, защото размерът на капиталовите съотношения досега е бил незначителен. Поради това утрояването му не може да промени нещата.

Съгласно новите регулации прагът на рисково-претеглена капиталова адекватност се увеличава от 2% в момента до 4,5%, но се въвежда и буфер от още 2,5% над тези 4,5%. Банките, чийто капитал се намира в буферната зона, няма да могат да плащат дивиденти и бонуси на своя мениджмънт. Така ефективното съотношение на капиталова адекватност възлиза на 7%, като ще влезе в сила едва през 2019 г.

Дотогава обаче светът може да преживее още няколко тежки финансови кризи, предупреждава авторът.

Подобен размер на собствения капитал се оценява от него като много по-малък от този, който всъщност финансовите пазарите бяха изискали, ако не очакваха правителствата да спасят всяка закъсала банка в условията на криза. Това се потвърждава и от намаляването на капиталовите коефициенти на банките в САЩ и Великобритания през последните повече от 100 години.

Според Улф няма да е необходима голяма криза, за да си проличи, че и след новите правила банките пак ще бъдат достатъчно близо до фалит, за да се паникьосат неосигурените им кредитори.

Новите капиталови изисквания всъщност са наследили недостатъците на Базел II, посочва той, и им дава по-точното название "коефициенти на капиталова неадекватност".

Редица банкови експерти се опитват да убедят широката общественост, че новите, по-строги правила, ще доведат до по-слаби темпове на икономически растеж. Техните прогнози са в пъти по-мрачни от тези на Банката за международни разплащания и Съветът за финансова стабилност, които смятат, че увеличение от 1 процентен пункт на съотношението между собствения капитал и рисково претеглените активи може да доведе до среден спад в равнището на брутния вътрешен продукт (БВП) от най-много за 0,19 на сто от очакваните му нива след четири години и половина.

Изчисленията са на базата на стандартни икономически модели. Докладът показва още, че при лисата на затягане на регулацията банките ще предпочетат да увеличат своя ливъридж през идните години и той ще се върне на нивата си отпреди кризата от 2008 г.

Това обаче не може да се повтори, след като икономиката и финансовата система бяха разтърсени така тежко, а кризата създаде милиони безработни и донесе десетки трилиони долари загуби заради свиване на икономиката. Правителствата спасиха финансовата система, превръщайки нейните рискове в общи за обществото и финансовият сектор стана единствения с неограничен достъп до публичните средства и в резултат е най- субсидирания в света, коментира Улф.

Той посочва, че извънредните разходи за по-голям собствен капитал на банките далеч не са така големи, както посочват представителите на индустрията. По-големият собствен капитал е знак за по-стабилен рисков профил на банката, което увеличава доверието в нея и намалява лихвените нива за нейното финансиране.

По този начин повечето собствен капитал означава по-малък риск, по-евтин дълг и по-малки разходи от страна на данъкоплатците за предпазване на банките от фалит, в случай че поемат прекомерен риск.

Банките имат присъщото свойство да създават системен риск за икономиката и заради това разходите от техните неправилни решения трябва да се поемат от хората, които са взели тези решения. За тази цел те логично трябва да разполагат с повече собствен капитал.

И не на последно място – щом обществото ще субсидира банковата индустрия, това не трябва да става за нея като цяло, което е неефективно. Нуждаещите се банки просто могат да получават директно помощ от желаещите да ги подкрепят инвеститори чрез фондовите пазари.

Изводът е, че капиталовите изисквания трябва да бъдат много по-високи, може би 20 или 30%, без да се извършва рисково претегляне на активите, завършва Улф. Защото светът не може да си позволи подобна финансова криза за най-малко едно поколение.