Базелският комитет прие нови капиталови изисквания за банките

Световните банкови регулатори в неделя подписаха споразумение, което на практика утроява изискването за размера на капиталовите резерви, които банките по света трябва да имат като застраховка срещу загуби. Споразумението се окачествява като една от най-важните реформи, приети в резултат на финансовата криза, пише Financial Times.

Пакетът, известен като Basel III, определя ново минимално отношение на капиталова адекватност от 4,5% - повече от два пъти над сегашното изискване за 2%, както и допълнителна буферна зона от още 2,5%. Банките, чиято капиталова адекватност попада в буферната зона, ще бъдат изправени пред ограничения върху изплащането на дивиденти и бонуси. По този начин на практика минималният праг за капиталовата адекватност се качва до 7%.

Мнозинството страни, включително САЩ и Великобритания, искаха приемането на дори още по-строги стандарти, но все пак се съгласиха на по-ниско капиталово отношение и продължителен гратисен период поради съпротива от страна на Германия. Новите правила ще влязат в сила между януари 2013 г. и януари 2019 г.

Дългоочакваното споразумение, подкрепено от централните банки и регулаторите след месеци преговори между 27-те страни членки на Базелския комитет за банков надзор, има за цел да направи банките по-устойчиви на финансови шокове.

Жан-Клод Трише, президент на Европейската централна банка и председател на преговарящата група, определи споразумението като „фундаментално оздравяване на глобалните капиталови стандарти“ и подчерта, че „приносът му за дългосрочната финансова стабилност и растеж ще бъде значителен“.

По-стриктните капиталови стандарти се смятат за ключов инструмент за предотвратяването на нова финансова криза, въпреки че банкерите предупредиха, че ако новите стандарти са прекалено строги или сроковете за приемането им са прекалено кратки, това може да ограничи кредитирането, да спъне икономическия растеж и да се отрази на заетостта.

В допълнение към 4,5% на отношението на адекватност на капитала от първи ред (tier-1) и 2,5-те процента буферна зона, новоприетият пакет включва и допълнителен буфер от до 2,5% от капитала от първи ред за балансиране на икономическия цикъл, въпреки че подробностите за това остават оскъдни.

Според анализатори най-големите щатски и европейски банки могат да покрият стандартите за 7% отношение на капитала от първи ред, без да се нуждаят от особено мащабно набиране на нови средства. Някои публични германски банки обаче може да изпитат затруднение.

Базелският комитет предупреди също, че продължава и работата си върху приемането на допълнителни изисквания за най-големите глобални банки, за които се смята, че може да представляват опасност за системата в случай на фалит.

Президентът на германската централна банка Аксел Вебер заяви в неделя, че приветства новите правила. „Щастлив съм, че днес се оказа възможно да приемем международна рамка за минимални капиталови изисквания за банките“, казва той. „Постепенният преход ще позволи на банките да посрещнат по-високите изисквания за капиталова адекватност и ликвидност. Радвам се, че спецификата на германските финансови институции също беше взета под внимание“.