Лихвеното отделяне на Европа от САЩ носи рискове

Основният въпрос, пред който са изправени много централни банки по света, вече не е дали лихвените политики в развитите страни ще се отделят по начин, който се смяташе за малко вероятен само преди няколко месеца. Те вече се отделиха и процесът само ще се задълбочава.

Въпросът сега е в обхвата и размера на потенциалното разминаване и последиците за съгласуването на вътрешните икономически приоритети, докато се избягва вредната валутна волатилност, пише за Financial Times известният финансист Мохамед Ел-Ериан.

В началото на 2024 г. пазарите очакваха Федералният резерв на САЩ да лидира в цикъла на намаляване на лихвените проценти, който постепенно да се разшири и към други развити икономики. Сега пазарите очакват Фед да се ограничи до едно намаление на лихвите тази година вместо седем; а централните банки в Европа да снижат лихвите по-рано и с повече отколкото в САЩ. Това е така, въпреки че (особено) Европейската централна банка (ЕЦБ) започна предходния цикъл на повишения със закъснение и в крайна сметка вдигна лихвите с по-малко от 5,25-те процентни пункта на Фед.

Тази дивергенция на лихвените проценти вече започна със съкращения от страна на централните банки в Чехия, Унгария и Швеция. Очаква се тя да се разшири с намаление от ЕЦБ следващата седмица. Английската централна банка (АЦБ) би трябвало да последва примера, въпреки че наскоро обявена дата за парламентарните избори в страната (4 юли – бел. прев.) може да усложни нещата. И всичко това докато пазарните очаквания за вече единственото намаление на лихвите от Фед бяха изместени за края на годината, като доста анализатори се съмняват дори и в това.

Както растежът, така и инфлацията стоят зад монетарното разминаване, което някои смятаха за немислимо в началото на годината.

Очаква се лошото икономическо представяне, наблюдавано в Германия и Обединеното кралство през 2023 г., да бъде последвано от приглушен растеж тази година, особено в сравнение със САЩ. По-дългосрочните перспективи за растеж също са по-малко благоприятни за Европа. Подходът на континента към растежа, с по-голямо разчитане на традиционната промишленост и относително висока експозиция към международното търсене, се нуждае от спешно преразглеждане.

Такова съживяване на растежа се усложнява допълнително от факта, че не се ограничава до действия на националните власти. Необходими са големи общоевропейски инициативи за усилване на бъдещите двигатели на растежа (като изкуствен интелект, науки за живота и устойчива енергия), както и за справяне с належащите секторни пропуски, включително в отбраната, кибер- и енергийната сигурност.

Цените също се разделят, след като реагираха на обичайните шокове както в посока нагоре, така и надолу. С по-слаба икономика, се очаква европейската инфлация да се доближи до целта на ЕЦБ и, в случая на АЦБ, дори временно да падне под нея. Не е така за Фед, където се очаква инфлацията при услугите да бъде по-упорита.

Въпреки тези съображения, свързани с растежа и инфлацията, има ограничение до каква степен отделянето на лихвените проценти е осъществимо (за разлика от желаното). Обезценяването на еврото, произтичащо от нарастващите лихвени диференциали, е малко вероятно да бъде компенсирано по някакъв съществен начин от успех на Европа в привличането на капиталови потоци от САЩ, независимо дали са преки чуждестранни или портфейлни инвестиции.

Така, твърде голямата и трайна дивергенция във валутните курсове рискува да отслаби европейските валути отвъд точката, в която възможните конкурентни експортни предимства компенсират по-високата внесена инфлация. В година на избори в САЩ това може също да разпали протекционистки тенденции, които вече са на прага на засилване. Всичко това рискува финансова нестабилност, която от своя страна би усилила икономическите опасения.

Накратко, трудно е да се види как допълнителната разлика в лихвените проценти отива отвъд 0,5-1 пункта. Остава открит въпросът дали това ще се окаже достатъчно, за да отговори на приоритетите на вътрешната политика в Европа. По-малко несигурно е къде лежи възможното съгласуване, а именно - в ръцете на Фед.

Освен във времена на остри кризи, Федералният резерв се стреми да подчертае, че неговите решения се определят само от вътрешни съображения; и че това е в дългосрочен интерес на други страни предвид значението на икономическото състояние на САЩ за цялостното положение на световната икономика. Не трябва да очакваме различен подход само поради политическата дилема на Европа.

Това, което би помогнало на Европа, е признаването от страна на Фед, че неговата комбинация от прекомерна зависимост от данните и стриктно спазване на целта за инфлация от 2 процента може ненужно да увеличи вероятността от твърдо приземяване на американската икономика; и че такъв спад би засегнал бедните домакинства и малките предприятия, които вече са на ръба, както откъм магнитуд, така и откъм продължителност. Тъй като корекцията на Фед е нещо, на което може само да се надяваме, очаквайте Европа да открие пределите на лихвената дивергенция до края на тази година, завършва Ел-Ериан.